Отрицателните лихви: Не само цветя и рози, но и не само бодли

От пет години насам европейските държави се опитват да рестартират болните си икономики чрез радикално краткосрочно лекарство – отрицателните лихви, пише Брайън Блекстоун за Wall Street Journal.

Вместо това се оказа, че централните банки не успяха да отбият икономиките от негативните ставки, които стават все по-постоянна характеристика на средата. Никоя от централните банки, които въведоха отрицателни лихви по време на европейската дългова криза, не се е върнала все още към положителните.

 „Като цяло сме на обезболяващи и е много трудно да отвикнем”, коментира Тамаз Георгадзе, главен изпълнителен директор на берлинската компания Raisin, която осигурява платформа на потребителите и бизнеса за депозиране на средства към 77 банки в 25 страни.

Отрицателните лихви преобръщат нормалните разходи за кредитиране. Търговските банки трябва да плащат, за да държат средствата си в централните банки вместо да получават лихва. Това би трябвало да ги накара да отпускат евтини заеми на други банки, бизнеси и потребители, като същевременно налагат лихви върху някои депозити при тях. На теория това насърчава хората да заемат и харчат повече, и да спестяват по-малко, което трябва да стимулира икономиката до момента, в който негативните лихви вече не са необходими.

Неефективността на политиката на отрицателни лихви е знак за това колко слаб и уязвим е европейският икономически двигател. Тази политика заплашва пенсиите, създава риск от балони при недвижимите имоти и не потиска напълно призрака на дефлацията. Европейските банки страдат от слаб лихвен доход, което ги нарежда след американските по рентабилност и прави задачата им да финансират икономиката по-трудна.

Общественото негодувание расте в силни икономики като Германия и Швейцария, които не се нуждаят непременно от негативни лихви, докато тези, които се нуждаят, не виждат голяма полза. Непечеливши компании се задържат на повърхността, отклонявайки ресурси от по-печелившите, което повлиява на производителността. Неспособността на централните банки да повишат лихвите ги оставя с много малко оръжия при следваща криза.

Европейските икономически тревоги, заедно с други въпроси като имиграцията, очертават възможността крайнодесните партии да спечелят гласове за сметка на центристките на предстоящите евроизбори. Резултатите ще бъдат следени отблизо за евентуални знаци на разединеност в Европа.

Отрицателните лихви нямаха желания ефект за потребители като Ник Алтмюлер (42 г.), който работи в областта на маркетинга в Берлин. „Не харча много повече и не спестявам много повече”, споделя той. Той разпределя своите спестявания от 50 хил. евро между мобилни банки в Мюнхен и България, преследвайки 0,1 процентни пункта допълнителна доходност. „Това е нещо обичайно за мен”, казва той.

Ниските лихви пораждат контрапродуктивна реакция. Някой банки разкриват, че големи депозанти искат да държат кеша си в трезори, вместо той да е изложен на негативните лихви по сметки. Това не е от полза за икономиката. Някои европейци, чиито пенсии са обвързани с доходността на облигациите (която спада), спестяват повече, за да си осигурят стабилен доход.

В Швейцария някои хора влагат средствата си в недвижими имоти, което поражда страхове от презастрояване. „Да държите кеш е просто по-скъпо от построяването на празна къща”, посочва Мартин Хес, главен икономист на Швейцарската банкова асоциация.

Европейската централна банка (ЕЦБ), която икономистите очакваха да придвижи лихвите към нула, наскоро обяви нови парични стимули чрез евтини банкови заеми. ЕЦБ търси начини да компенсира ефекта от отрицателните лихви върху банките, което показва, че тази политика ще продължи.

Депозитната лихва на ЕЦБ ще остане -0,4% до 2021 г., предвижда консултантската фирма Capital Economics. Тя очаква Швейцария да понижи още лихвата си през следващата година – от  -0,75% на -1%. Дания, която бе сред първите въвели отрицателни лихви през 2012 г., също се очаква да снижи лихвата си до -1% през идната година. За сравнение Федералният резерв на САЩ плаща 2,35% върху резервите на търговските банки.

Централните банки не могат да се откажат от негативните лихви, главно защото това ще потисне още техните икономики. Европейската комисия очаква БВП на еврозоната да нарасне с 1,2% през тази година спрямо оценка от 1,9% преди шест месеца. Възстановяването на Германия прекъсна в края на миналата година и се подобри малко през последното тримесечие.

Дори на фона на ниските лихви компаниите са предпазливи в харченето. Главният финансов директор на швейцарския химически гигант Clariant Патрик Джейни казва, че евтините пари правят някои инвестиционни проекти да изглеждат привлекателни, дори когато не са. „За всяка компания е много важно да не се поддава на изкушението на евтините пари.”

Някои централни банки, като швейцарската, освобождават от отрицателна лихва депозитите до определена сума. Поради това Clariant е разпределила депозитите си в няколко банки. Когато пък наскоро компанията е рефинансирала облигационна емисия, тя е получила финансирането предварително и по тази причина се е договорила с банките да депозира парите за няколко дни без такси.

Евтините кредити са безполезни за безработните. Безработицата в Италия, Испания и Гърция е в двуцифрени проценти, и близо 9% във Франция. Безработните под 25 г. са 16% в еврозоната, което засяга финансите на ключова група потребители.

Междувременно инфлацията в Европа отслабна доста под целта на ЕЦБ от 2% годишно. Ниската инфлация вреди на икономиката, тъй като потребителите и бизнесът отлагат разходите си.

Ето как работят отрицателните лихви. Търговските бани държат резервите си в централните банки, за което обичайно получават лихва или поне не им се начисляват такси.

При негативните лихви централната банка начислява лихва върху депозитите. Търговските банки пренасят част от този разход върху големите си депозанти. Те също така понижават лихвите по кредитите си, за да пласират кеша си вместо да трупат резерви с отрицателни лихви.

Alternative Bank Schweiz, малка швейцарска банка, започна през 2016 г. да начислява лихва върху депозитите: -0,125% за депозитите до 100 хил. франка и -0,75% над 100 хил. През миналата година банката намали прага до 50 хил. франка за чекови сметки и 75 хил. за спестявания. По-големите банки предпазват от такси по-малките депозанти като налагат отрицателни лихви на големите си клиенти като пенсионните и хежд фондовете.

 „Банките и техните клиенти все повече осъзнават, че отрицателните лихви са част от живота”, изтъква Мартин Ронер, главен изпълнителен директор на Alternative Bank Schweiz.

Негативните лихви в Европа имаха и положителен ефект, след като обезцениха еврото и направиха европейския износ по-евтин. Това подкрепи експортни икономики като Германската и Швейцарската. Всъщност швейцарският франк все още е силен, но според икономисти без отрицателните лихви щеше да е още по-скъп.

Друга полза от негативните лихви (успоредно с покупките на държавни ценни книжа от централните банки) е, че доходността на правителствените облигации в Европа спадна (банките ги търсят масирано, за да получават някаква възвръщаемост от резервите си - бел. ред.), което помага на задлъжнели страни като Италия да се финансират.

ЕЦБ оценява, че политиката на отрицателни лихви ще добави по 2 процентни пункта към ръста на БВП в еврозоната от 2016 до 2020 г. Президентът на банката Марио Драги през март нарече негативните лихви „мощен инструмент за подкрепа на възстановяването и постигането на ценова стабилност”.

Благодарение отчасти на политиката на лесни пари от страна на ЕЦБ компанията за ножове и режещи системи от Кьолн Dienes Group си осигури 20-годишна фиксирана ипотека с лихва от 2%, за да построи завод за свое поделение.

Негативните лихви обаче не успяха да направят едно нещо, което се очакваше от тях – да насърчат трайно разходите и да стимулират растежа и инфлацията в Европа.

Една от причините е, че големите инвеститори, като застрахователните компании и пенсионните фондове, са ограничени в поемането на рискове. За да заемат повече при сегашните лихви и да инвестират в инфраструктура и заеми (което насърчава капиталовите разходи, създава работни места и подпомага растежа), те трябва да заделят средства за регулаторни изисквания.

Според Джордж Куин, главен финансов директор на Zurich Insurance Group, проблемът е, че регулаторите или предотвратяват инвестирането в рискови активи или го правят много скъпо.

Отрицателните лихви също така не успяха да постигнат другата голяма цел – да обезкуражат спестяването. Въпреки негативните лихви депозитите в Alternative Bank Schweiz се увеличиха с 2% през миналата година до 1,3 млрд. швейцарски франка.

Отрицателните лихви дадоха първоначален тласък за покупката на автомобили и апартаменти, посочва Ронер, но след това хората се върнаха към обичайните си нива на потребление.

След като от дълго време не вижда очакваната му пенсия да се увеличи, господин Атмюлер от Берлин е започнал да инвестира по 75 евро на месец в частна пенсионна компания преди две години. „Започвам да обмислям инвестиции на борсата, която изглежда е единственото място, където може да се получи възвръщаемост.”

Хората и бизнеса намират нестандартни начини, за да вложат своя кеш и да избегнат отрицателните лихви. Банки като UBS в последно време получават молби от големи институционални и частни инвеститори да държат кеша им в трезори вместо да му се начисляват лихви по сметките. Това не е възможно за много големи суми, но за по-малките се прави. Парите държани в кеш обаче намаляват ефективността на политиката на негативни лихви.

Отрицателните лихви означават и по-високи реални пенсионни вноски.

Швейцарските търговски банки са платили над 7 млрд. франка по депозитите в Швейцарската национална банка (ШНЦ) от 2015 г. насам, въпреки че ШНЦ освободи някои големи суми от негативните лихви. Европейските банки от своя страна плащат около 7 млрд. евро годишно на ЕЦБ.

Председателят на ШНЦ Томас Джордан смята, че „в някакъв момент ще се върнем към положителните лихви, но не мога да кажа кога точно ще се случи”.