Може ли късите продажби да съживят IPO пазара

Запознати твърдят, че по време на проблемното първично публично предлагане (Initial Public Offering – IPO) на Uber преди няколко седмици е имало непокрити къси продажби от страна на банките, обслужващи емисията, пише Кейтлин Лонг за Forbes.

По принцип непокритите къси продажби трябва да са незаконни (продавачът не разполага с акциите, за разлика от класическите къси продажби, при които той е взел на заем ценните книжа – бел. ред.) Но в този случай всичко бе законно, като банките спечелиха, след като цената спадна с 18% в първите два дни след IPO-то.

Непокритите къси продажби при IPO от банки, които щатската Комисия за ценни книжа и борси (Securities and Exchange Commission – SEC) разреши през 2015 г., промениха IPO пазара, като измени съотношението на силите между банки, емитенти и инвеститори.

За разлика от инвеститорите банките сега се безпокоят по-малко от емисионната цена, която определят за IPO-то, защото чрез този инструмент могат да се защитят от спад в цената след първичното предлагане.

Преди банките живееха в страх да не поставят твърде видока цена по време на IPO-то, защото губят пари, ако цената след него спадне. Поемането на емисии беше високорисков бизнес – с голям потенциал за печалба, но и с риск от голяма загуба. Това обаче вече не е така.

Благодарение на SEC, която позволи непокритите къси продажби по време на IPO, банките сега могат да спечелят независимо дали IPO-то е успешно. Ако то върви добре, те печелят големи поемателски такси. Ако пък не върви, те печелят от късите продажби.

Трябва да е ясно, че печалбите на банките не са гарантирани, но шансовете се изместиха в тяхна полза. Ако се падне ези, банките печелят със сигурност, ако е тура – вероятно е пак да спечелят. При това положение умелите търговци в банките ще правят пари през повечето време. За разлика от тях инвеститорите не разполагат със защита при спад на цената след IPO-то.

IPO-тата винаги са били повече изкуство, отколкото наука – тристранни преговори между емитенти и инвеститори, при които банките рискуват свой капитал, за да приближат страните, включително и като се ангажират да стабилизират цената след IPO-то.

Преговорите около цената на IPO-то често се разгорещяват, тъй като има вътрешно присъщо напрежение – емитентите искат да продават скъпо, а инвеститорите да купуват евтино. В това противоборство банките теглят повече към инвеститорите, тъй като ако се поддадат на натиска от емитентите и определят твърде висока цена, може да загубят много.

Сега обаче банките имат одобрен от SEC инструмент за управление на риска си. Това означава, че банките имат по-малко основания да се противят, когато емитентите ги притискат за по-високи цени.

Проблемите с последните IPО-та са разочарование за SEC, чийто председател Джей Клейтън изрично си постави за цел през мандата да придума повече компании да станат публични.

Броят на публично търгуваните компании в САЩ спадна почти наполовина след пика си през 1996 г., като причините са безброй – по-добрият достъп до капитал на непубличните компании, високите регулаторни разходи на публичните компании и по-високият риск да бъдат съдени.

Непокритите къси продажби обаче са невъзможни, когато ценните книжа се емитират чрез блокчейн. Ако бе така при IPO-то на Uber, банките нямаше да имат възможност да емитират повече акции от съществуващите.

Фактът, че непокритите къси продажби са законни изобщо се дължи на анахроничните регулации. Ако трябва сега да изградим борсата от нулата, тя не би имала нищо общо с това, което е сега. Тя би била много по-приятелска за инвеститорите.

Непокритите къси продажби бяха разрешени през 1994 г., благодарение на комбинацията от индиректно притежание на публично търгувани ценни книжа и специална отстъпка от нормалното изискване продавачът да докаже предварително, че притежава това, което продава. Така брокерът ви може да ви продаде нещо, което няма.

Накратко, американската правна система дава превес на ликвидността пред платежоспособността, на прехвърляемостта на ценните книжа пред воденето на точен регистър кой какво притежава.

Проблемът, който инвеститорите в IPO-то на Uber разбраха по трудния начин, е, че свръхпредлагането на акции (чрез непокритите къси продажби – бел. ред.) потиска цената. Това не е добре за пазара на първични публични предлагания, нито за честността на капиталовите пазари като цяло.