В щипците на конфликта между САЩ и Китай: Европа не е безпомощна

Къде задълбочаващият се икономически конфликт между САЩ и Китай поставя останалия свят (особено историческите съюзници на Америка)? При нормални обстоятелства ЕС би трябвало да подкрепи САЩ. В крайна сметка той споделя много от тревогите относно поведението на Китай. Обстоятелствата сега обаче не са нормални, пише Мартин Уулф за Financial Times.

При Доналд Тръмп САЩ се превърна във враждебна суперсила по отношение на много неща, сред които и основните норми на световната търговска система, базирани на многостранни споразумения и обвързващи правила.

Съюзниците на САЩ също са цел на американските атаки от двустранен характер. Какво тогава трябва да правят те на фона на битката между САЩ и Китай? Това не касае само Тръмп. Неговият фокус върху двустранните търговски баланси всъщност дори е относително управляем.

Голяма част от американците споделят дълбока враждебност не само към поведението на Китай, но и към самия възход на азиатската държава. Наблюдаваме също така и голяма промяна в консервативното мислене. През 2005 г. Робърт Зьолик, заместник държавен секретар, твърдеше че Китай трябва да стане отговорен участник в международната система. Наскоро обаче сегашният държавен секретар Майк Помпейо очерта различна перспектива.

Специалистът по външни отношения Уолтър Ръсел Мийд описва идеята на Помпейо така: „Докато либералните интернационалисти вярват, че глобалната цел на Америка трябва да бъде подкрепата за световен ред, в който международните институции все повече изместват националните държави като основни играчи в глобалната политика, то консервативните интернационалисти смятат, че американската политика трябва да бъде насочвана от по-тесни специфични американски интереси.”

Накратко, САЩ вече не виждат защо трябва да бъдат отговорен участник в международната система. Вместо това тяхната концепция напомня за 19 век, когато силните упражняваха диктат върху по-слабите в глобалната политика. Това важи и за търговията.

Не е вярно, че търговската система се базираше на представата, че международните институции трябва да изместят националните държави. Системата бе изградена върху идеите, че държавите трбва да сключват многостранни споразумения помежду си и че доверието в тези споразумения трябва да бъде подсилено от обвързваща система за уреждане на спорове. Това би придало стабилност на условията на търговия, на които разчита бизнесът.

Всичко това сега е под риск. Ескалацията на митническата война и решението на САЩ да ограничат достъпа до американски технологии на Huawei, единственият китайски глобален лидер в модерните технологии, изглежда целят да поставят Китай в неблагоприятно положение. Със сигурност така мислят китайците. Търговската война също превръща САЩ в значима протекционистична държава, която скоро може да има по-високи средни мита от Индия.

[Page Break]

Институтът за международна икономика Петерсън отбелязва, че „Тръмп заплашва Китай с мита, които не са много далеч от нивата, наложени със закона Смуут-Холи от 1930 г.” Митата могат да останат такива, тъй като исканията на САЩ в преговорите са твърде унизителни за приемане от Китай.

Митата могат да се пренесат и върху други доставчици – двустранната политика често е заразна. Противно на заявленията на Тръмп, цената на по-високите мита се понася от американците, особено от потребителите и селскостопанските износители. По ирония на съдбата много от най-засегнатите окръзи са под контрола на републиканците.

Някои могат да заключат, че поради високата цена на митата търговският конфликт не може да е продължителен, особено ако борсата пострада. По-правдоподобна алтернатива е гледната точка, че Тръмп и Си Дзинпин са „силни” лидери, които не могат да правят отстъпки. В такъв случай конфликтът или ще остане замразен или, по-вероятно, ще се влоши, след като отношенията между двете суперсили все повече се ожесточават.

Къде е мястото на съюзниците на САЩ? Те не трябва да подкрепят опитите на Вашингтон за осуетяване на възхода на Китай. Това би било безотговорно. Съюзниците трябва да посочат дали одобряват американските цели за търговията и технологиите и, ако е възможно, да поддържат обща позиция по тези въпроси, особено между ЕС и Япония. Те трябва да подкрепят принципите на многостранната търговска система под покровителството на Световната търговска организация (СТО).

Не е невъзможно да се поддържа либералната търговия въпреки САЩ и Китай. Ан Крюгер, бивш заместник директор на Международния валутен фонд, изтъква, че заради глупавото си решение да отхвърлят тихоокеанското споразумение САЩ сега страдат от дискриминационното отношение на СТО спрямо износа им в региона.

ЕС също така има споразумения за свободна търговия с Канада и Япония. Това е добре, но може да бъде и още по-добре. Страните, които виждат ползите от ясния търговски ред, трябва да превърнат тези споразумения в глобални, в които всяка държава готова да спазва правилата да може да участва. Можем дори да си представим, че в бъдеще участниците в едно глобално споразумение за свободна търговия ще бранят своите членове от посегателствата на нечленки чрез координирани ответни мерки.

Враждебността между САЩ и Китай е заплаха за глобалните мир и просперитет. Другите държави не могат да прекъснат този конфликт, но и не са безпомощни. Ако големите сили останат извън многостранната търговска система, други могат да се включат. Тези останалите са като цяло голям играч и трябва да се държат като такъв.