Турската икономика е по-добра от имиджа си

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган реагира силно критично на отразяването на икономическата ситуация в страната от страна на западните медии. Части от западния свят с „всичките си медийни органи“ представят турската икономика, сякаш тя „се срива и си заминава", каза Ердоган в четвъртък по време на конференция в Анкара.

Ердоган критикува особено Financial Times. Вестникът съобщи в четвъртък, че турската централна банка е укрепила валутните си резерви с „краткосрочни облигации за милиарди долари", като по този начин повишава опасенията сред инвеститорите, че Турция не е в състояние да се бори с евентуална нова криза на лирата. Bloomberg публикува материал в четвъртък вечерта, озаглавен „Защо всички се тревожат за валутните резерви на Турция?“. 

Валутата на страната, турската лира, загуби два процента от стойността си в четвъртък и впоследствие се възстанови. От друга страна, Ердоган не се успокои.

„Хей, Financial Times, познаваш ли тази Турция, която прие четири милиона бежанци?", каза Ердоган. „Колко бежанци има във вашата страна? Нека да поговорим за това“. Президентът заяви още, че вестниците могат да пишат това, което искат, но Турция стои изправена и напредва. (вижте повече по темата в материала на Investor.bg).

Наистина ли е така? Доколко е оправдана критиката към турската икономика? И докъде е прав турският президент?

1. Резервите на централната банка са ниски

В момента турската централна банка няма достатъчно резерви за уреждане на краткосрочния дълг на турските компании. Нетните резерви на банката са в размер на 28,4 милиарда щатски долара, а срещу тях има приблизително 118 млрд. долара дълг, който ще трябва да се плати през следващите дванадесет месеца.

Но резервите на централната банка съответстват на метода на изчисляване на Международния валутен фонд (МВФ). Според информационната агенция Bloomberg, поради 20-годишно споразумение с МВФ централната банка е задължена да не включва някои резерви в сметката. Например, когато турските банки трябва да депозират обезпечения за валутни сметки на турски клиенти в централната банка. Де факто тези средства също се считат за резерв.

Ето защо брутните резерви възлизат на около 98 млрд. долара, в зависимост от изчисленията. Това все още е ниска сума. Но наблюдателите се питат също така дали централната банка ще бъде в състояние да се пребори с нова валутна или дългова криза в страната.

2. Рецесията скоро ще приключи

Турската икономика се свива от октомври, а експертите говоря за рецесия след две последователни тримесечия на спадове. Последиците: компаниите получават по-малко поръчки, заплашват хи фалити. Това ще доведе до съкращаване на служители. През януари равнището на безработица достигна 14,7%, което е най-високото ниво за последните десет години.

Заплащането на засегнатите лица се свива до нивото на обезщетението за безработица или отива към нулата. Те могат да си позволят по-малко неща, да консумират по-малко и дори са заплашени да не могат да изплатят съществуващите си дългове. В същото време продуктите стават все по-скъпи: инфлацията е около 20%.

Лош цикъл, който е стимулиран и от бавната глобална икономика. Според експерти обаче няма да отнеме дълго време, преди турската икономика отново да започне да расте. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че икономиката ще отчете след отрицателна година през 2019 г. ръст през следващата година. Икономистите на МВФ оценяват растежа за 2020 г. на 2,5%.

Според доклада на организацията развиващите се икономики като Турция и Аржентина ще допринесат значително за световния икономически растеж през следващата година. Вече има показатели, които подсказват това: PMI на Турция отново се повишава в последно време, а промишленото производство също се развива добре, докато например в Германия в момента и двете стойности се свиват значително.

3. Реалната икономика е по-добра от репутацията си

Турските компании не са много добре известни в чужбина, но има и някои големи играчи, които са важни и за света. Започвайки със селскостопански стоки: Според проучване на консултантската фирма McKinsey около 60% от всички лешници, консумирани в световен мащаб, идват от Турция, както и десет процента от всички продукти с юфка. В износа на текстил и бижута турските фирми са сред първите 10 в света. Производителят на кухненски уреди Arcelik е активен в 32 страни по целия свят, модната марка LC Waikiki е активна в 36 страни (включително и в България, б. ред).

А също и на вътрешния пазар турските компании държат висок пазарен дял. Така например в апартаментите и залите на страната по-често може да видите плоски екрани на турската марка Vestel, отколкото устройства на чуждестранни конкуренти, като LG, Panasonic или Sony.

Тези компании няма защо да се опасяват от криза, дори ако икономиката на техния вътрешен пазар в момента отслабва. Корпорации като Turkish Airlines, Koc Group или дори големите банки отчитат рекордни печалби. В Турция също така има десетки хиляди малки и средни предприятия, управлявани от собствениците си. Те са гъвкави и са добре подкрепени от правителството: само през първото тримесечие на 2019 г. турското Министерство на промишлеността инвестира повече от 100 млн. долара за засилване на конкурентоспособността им.

4. Валутната криза има и положителна страна

Много от тези компании са се възползвали значително през последните две години - от слабата турска лира. Техните продукти станаха по-евтини в чужбина. Турски телевизор с плосък екран на стойност 3000 лири струваше почти 900 долара преди две години, сега стойността е 430 долара.

Много производители на храни и производители на електроника се възползваха от тази девалвация и разшириха износа си. Подобни предимства са постигнати и от доставчиците, например когато чуждестранните производители на автомобили поръчват по-евтини автомобилни части от турските фирми.

5. Два бранша страдат от високата дългова планина

Това обаче далеч не важи за всички сектори. Енергийният и строителният сектор са особено разтърсени. Енергийните компании, като местните газови компании, изпитват проблеми с купуването на петрол или газ на световния пазар. Тези стоки се търгуват в щатски долари, но клиентите в Турция продължават да плащат в лири.

С други думи: колкото по-слаба е лирата спрямо долара, толкова повече разходите надвишават приходите. Строителният сектор се бори с подобни проблеми. В допълнение: Поради рецесията и намаляващото световно търсене сега се строят по-малко къщи и фабрични зали. Турският финансов министър Берат Албайрак наскоро обяви, че два държавни фонда могат да купуват лоши кредити в двата сектора.

6. Най-големият проблем: политиците

Всяка страна преминава през период на слабост. Това не означава непременно, че чуждестранните компании или други държави веднага губят доверието си. Такъв е и случаят с Турция и това важи по-малко за икономиката, а много повече за политиците на страната.

За много строгите мерки за сигурност след опита за преврат, както и към кървавата серия от терористични атаки , инвеститорите можеха да проявят частично разбиране. Но това отстъпи място на изявленията на турския президент, който искаше да повлияе на политиката на централната банка.

Оттогава наблюдателите на турската икономика са загрижени, че икономическата политика е станала по-малко предсказуема.

„Институционалната рамка в Турция изглежда ще се срине“, каза наскоро един от анализаторите. Фактът, че министърът на финансите също така е и зет на президента Ердоган, също подхрани опасенията на мнозина, че президентът е купил право да се намесва във фискалната политика на страната.

Може и да не е така, но подозрението си съществува. И това е основната причина, поради която доверието в Турция в момента е толкова ниско. Това обяснява защо от началото на годината международните инвеститори са изтеглили инвестиционни средства за 1,6 млрд. долара - въпреки че парите в Турция бяха вложени наистина добре и доходоносно.