Отношението на Тръмп към НАТО – подарък за Русия

НАТО е незаменим актив за сигурността на САЩ. Ние, заедно с Канада и европейските партньори, трябва да направим всичко възможно, за да заздравим Алианса на фона на множеството наближаващи предизвикателства, пише Никълъс Бърнс, посланик на САЩ в НАТО за периода 2001-2005 г., за Quartz.

Напоследък НАТО се сблъсква с една от най-трудните кризи в 70-годишната си история. Това не е криза на военната мощ или готовността – НАТО продължава да подпомага за запазването на мира в Европа, част от която е и настоятелна Русия. Войските на Алианса все още изпълняват мисии в Афганистан, борейки се с Ислямска държава, продължават да запазват мира и в Косово, както и са гаранция за мира в Атлантическия океан, Средиземноморието, Черно море, Балтийско море и Балканския регион. Партньорите на НАТО, заедно със САЩ, продължават да изпълняват и най-важната си мисия – гарантиране на сигурността за свободните, демократични страни в Северна Америка и Европа.

Кризата всъщност е свързана с подкопаването на доверието в партньорите на НАТО относно готовността на САЩ за лидерство на Алианса. По време на вече 18-месечното управление на президента Доналд Тръмп необходимостта от НАТО и неговата роля бяха поставяни многократно под въпрос от администрацията на държавния глава и самия него.

Още по темата

След 15 години в НАТО: Алиансът даде безпрецедентна сигурност на България

Многократно изразените съмнения на президента относно важността на НАТО за САЩ имаха силно негативно влияние върху европейските лидери и европейското обществено мнение. За пръв път в 70-годишната история на Алианса неговите партньори от Европа и Канада започнаха да се съмняват в отдадеността на американския лидер към НАТО.

Несъмнено САЩ бяха всепризнатият лидер на НАТО още от създаването на Алианса през 1949 г. Като негов най-силен съюзник САЩ винаги са имали изключително голяма роля. И докато критиките между отделните членки на НАТО и различията между тях са нещо съвсем нормално, то именно роля на американския президент е да запази увереността в НАТО сред неговите членове, за да възпре потенциалните агресори и да осигури лидерството, от което партньорите се нуждаят, за да оцелее Алиансът.

Още по темата

Бойната ни авиация няма нужда от специално военно училище

Като кандидат-президент Тръмп нарече НАТО „старомоден“. Като президент той заяви, че подкрепата на САЩ за съюзниците на Алианса ще бъде обусловена от нивото на техните разходи за отбрана. Макар и правилно да настоява партньорите да посрещнат своя бюджетен ангажимент от 2% от БВП, президентът импулсивно предложи удвояването на тази цел до 4% по време на последната среща на върха на НАТО - ниво, което САЩ никога преди не са обсъждали със съюзниците си и самите те не са готови да посрещнат.

Кризата беше задълбочена от контраста, който създадоха негативните публични изказвания на Тръмп към основни партньори на НАТО като германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Тереза Мей, за сметка на отказа на президента да отправи дори една критична дума към руския държавен глава Владимир Путин – лидер на страната, която е основният противник на Алианса, преди, по време или след скорошната им съвместна конференция в Хелзинки.

Тръмп не отправи публични критики към Путин за анексирането на Крим и дестабилизацията на Източна Украйна, подкрепата към режима на Башар Асад в Сирия или киберзаплахите по време на президентските избори в САЩ през 2016 г.

Още повече, че американският президент подкрепя значително авторитарно настроените европейски лидери като тези на Унгария, Полша и Италия за сметка на демократичните като Меркел.

Така доверието на Европа в САЩ започна да се изпарява.

Кризата в НАТО днес не е първата, която САЩ са имали, вероятно няма да е и последната. В резултат на нея обаче се появи опасен пробив в трансатлантическите отношения. Подобна ситуация е подарък за президента Путин, чиято стратегия е да отслаби НАТО, разединявайки Алианса отвътре. Тя накара и Европейския съюз да започне да обмисля евентуално бъдеще без НАТО, като идеята за единна европейска армия вече се обсъжда в два от основните стълба на блока – Франция и Германия.