Докато Русия преместваше войски и превозни средства до границата си с Украйна миналия месец, видеоклипове, публикувани в социалните мрежи и руската телевизия, показваха често груби навеси над кулите на някои танкове - предлагащи елементарна защита срещу турски дронове и ракети, доставени от САЩ в случай на война.
Военната позиция на Москва вече даде резултати, поне в дипломатически план, пише Питър Апс в свой анализ за "Ройтерс".
След подобна масова мобилизация от руски сили по-рано тази година руският президент Владимир Путин и президентът на САЩ Джо Байдън проведоха среща на върха в Женева. С нарастващите опасения на Запада, че последното натрупване на войски може да доведе до руска инвазия, двамата лидери проведоха двучасов видео разговор във вторник.
Руски и американски брифинги за видео дискусиите ясно показаха, че залогът е не само потенциална военна конфронтация. Докато американските служители по-рано се съгласиха, че "всички опции" са на масата, ако Русия нахлуе в Украйна, Байдън каза в сряда, че разполагането на американски войски не се обмисля - и че Украйна не е обхваната от същите задължения за взаимна отбрана като съюзниците - балтийските държави и Полша, които са в НАТО.
Вместо това Съединените щати разчитат на финансов и дипломатически лост: заплахата от санкции, плюс блокиране на газопровода "Северен поток 2" от Русия до Германия, на който Москва се надява да задълбочи зависимостта на Европа от руския природен газ.
И Москва, и Вашингтон сега сигнализират, че очакват напрежението да отслабне – но дали руските войски ще се върнат у дома или ще оставят оборудване близо до границата, готово за всяка бъдеща конфронтация, остава неясно.
Отдръпването на настоящата военна заплаха позволява на Русия да избегне по-нататъшни незабавни западни санкции и проправя пътя на новото германско правителство най-накрая да сертифицира "Северен поток 2", потенционално позволявайки доставките на газ през него към Европа през следващата година. Но Москва остава загрижена за възраждащата се армия на Украйна. Ако ще се опита да заграби украинска територия, Кремъл може да реши, че трябва да го направи скоро.
В сраженията миналата година за планинския регион Нагорни Карабах в Южен Кавказ - конфликт, който заплашваше да въвлече регионалните сили Турция и Русия - Азербайджан използва ефективно турски дронове, за да унищожи танкове, разположени от етнически арменски сили. Освен дронове от Турция, украинските военни вече имат достъп до противотанкови ракети Javelin, произведени в САЩ, които могат да поразяват превозни средства отгоре, за да преодолеят бронята им.
Съединените щати и техните съюзници обучават украински войски, а някои експерти в Москва казват, че един ден Киев може да се изкуши да се опита да си върне територия, завзета от руските сили през 2014 г., когато Русия анексира полуостров Крим и подкрепи сепаратистите в конфликт в Източна Украйна, която остава нерешена.
Изолиране на Украйна
Трудно е да се предвиди как може да се развие съгласуван опит за заграбване на земя от руски сили.
Всички опции включват риск. Каквото и да се случи с Украйна, то ще се отрази на Путин и престижа му в Русия. През юли руският лидер публикува дълга статия за Украйна, представяща бившата съветска република като лишена от идентичност. Москва предложи гражданство на жителите на сепаратистките райони в Източна Украйна, докато прокремълски коментатори обсъждаха дали те трябва да бъдат анексирани. Една успешна война може да укрепи популярността на Путин в Русия, дори и с цената на международни санкции, но военният провал може да подкопае авторитета му.
Москва може вече да постига някои цели. Президентът Владимир Зеленски и други украински лидери до голяма степен бяха изолирани в дискусиите през седмицата. Преди разговора си с Путин, Байдън разговаря с множество европейски лидери, но не и със Зеленски, който трябваше да се задоволи с държавния секретар на САЩ Антони Блинкен.
Москва отдавна изразява разочарованието си от така наречения Нормандски процес за преговори с Украйна, на който присъстват лидери от Киев, Париж и Берлин. Едно съобщение след разговора във вторник беше, че по-скоро би решила подобни въпроси директно с Вашингтон.
Макар Путин да е малко вероятно да получи желаното изрично обещание на САЩ да прекратят разширяването на НАТО, предотвратявайки членуването на бившите съветски републики Украйна, Грузия и Молдова, така или иначе изглежда малка или никаква изгледа те да се присъединят в обозримо бъдеще. Американската и по-широката западна военна подкрепа за Киев обаче вероятно ще продължи. Допълнителни 300 милиона долара бяха включени в законопроекта за разрешение на отбраната на САЩ, който беше публикуван във вторник.
Това е знак за това, което все повече се превръща във важен фокус за Вашингтон: възпирането на Русия да атакува Украйна и възпирането на Китай от атака срещу Тайван, като САЩ са стратегически двусмислени относно това какви военни действия биха предприели и в двата случая. Това изглежда работи в случая с Русия, където прокремълските анализатори отдавна говорят за перспективите за завръщане към свят на "голямата тройка", доминиран от Съединените щати, Китай и Русия.
Газ срещу оръжие
Заплахата от руската военна мощ е важна за опитите на Москва да има или да запази място на масата за големите преговори. Руската икономика е много по-малка от тази на Съединените щати и Китай и способността на Русия да налага военна сила върху съсед, нейните ядрени оръжия и нарастващия запас от високотехнологични кибернетични и хиперзвукови ракетни способности може да станат все по-важни, тъй като нарастващите възможности за зелена енергия намаляват зависимостта на други страни от нейния газ и петрол.
Финансово и дипломатически Съединените щати могат да нанесат щети на руската икономика и руските елити. Няколко по-строги стъпки бяха отхвърлени от законопроекта за отбраната на САЩ, включително санкции, които биха забранили на американските лица и фирми да държат руски дълг, както и увеличени санкции срещу "Северен поток 2", но има потенциал те да бъдат въведени отново. В крайна сметка страната, която ще реши дали руският газ може да започне да тече през газопровода, е Германия и нейното ново правителство, водено от социалдемократа Олаф Шулц.
Франция и Германия отдавна подкрепят търговските връзки с Русия и подкрепят завършването на газопровода. И двете също ще трябва да направят своя собствен избор относно военната помощ за Украйна. Възможен път напред, ако Русия не нахлуе в Украйна, би бил Берлин да завърши сертифицирането на газопровода и да му позволи да започне да работи, като същевременно достави оръжие на Киев.
Ако има война, Путин може да очаква срещу Русия да се изправи един по-единен западен фронт от преди. Решението му дали да рискува или не може да бъде определено от това в коя сфера може най-много да спечели или да загуби.
Питър Апс е ескперт по международни въпроси, глобализация, и конфликти. Той е основател и изпълнителен директор на "Проекта за изследване на 21-ви век".