Обяснението за СОР26: Климатичната помощ

Независимо дали говорим за необичайна жега в Канада, бури в Тексас или наводнения в Индонезия никоя страна не е защитена от екстремните природни явления породени от климатичните промени.

Но не всички носят еднаква вина и не всеки може с лекота да си позволи огромните разходи за разчистването на някои катастрофи. Или просто преминаването на икономиките от неща като това и приемането на повече такива неща.

Например, да вземем Африка. Като цяло, континентът е отговорен само за 3% от глобалните парникови газове, но е един от най-уязвимите за тежките последици от климатичните промени. Вижте в циклоните в Мозамбик или сушата в Етиопия. Такива екстремни явления могат да повлияят на производството на храни и да увеличат риска от малария.

Мнозина твърдят, че богатите нации са осъществили индустриализацията си през последните два века именно защото са горили изкопаеми горива като въглищата. Днес целта е тези ресурси да си останат в земята в опит да се прекрати по-нататъшното покачване на температурите.

Но какво ще стане, ако ви се налага да прибегнете до тези горива, за да постигнете евтина индустриализация във вашата развиваща се страна. Удвояването на обещаните от САЩ средства до 11,4 милиарда долара, което направи Джо Байдън в Глазгоу е стъпка в правилната посока. Един глобален проблем се нуждае от глобален отговор.

 И точно този отговор търси Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата. Как да бъдат накарани богатите държави да приемат план за подпомагане на бедните държави, така че те да платят за решенията.

Преди повече от десетилетие, богатите държави обещаха, че до 2020 те ще помогнат за набирането на 100 милиарда долара годишно за проекти, борещи се с климатичните промени в бедните държави.

Но подкрепата беше слаба още преди да започне пандемията, а тя се разпространи, правителствата по целия свят насочиха вниманието си към спешните мерки за справяне с шока от епидемията.

Другото предизвикателство е, че повечето набрани до сега средства са били вложени в зелени технологии като вятърни турбини и слънчеви панели, които целят да смекчат климатичните промени. Много по-малко средства са били вложени в мерки по устойчивостта като бариери против наводнения, нужни на държавите, за да се адаптират към неблагоприятното време.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви: „Парите за смекчаване и адаптация трябва да се делят по равно.“

Развиващите се страни забелязаха провала на богатите страни в изпълнение на даденото обещание. Неравенството в разпространението на ваксините срещу коронавирус подхрани напрежението. Без обещаното финансиране, те казват, че не могат да обявят още по-значими цели за намаляване на въглерода, от каквито отчаяно се нуждаем, за да задържим глобалното затопляне под 1,5 градуса по Целзий.

Дори и целта от 100 милиарда долара да бъде достигната, истината е че са нужни не милиарди, а трилиони, за да се плати за зеления преход.