Има много очаквания, свързани с финансите и с това, което те могат да направят.
Обезпокоен ли сте от това, че е необходимо корпорациите да положaт повече усилия и може би да запълнят празнотата, създадена от политиците?
Според мен това е просто преход, който всички ние трябва да направим като потребители, като компании.
Всичко, което правите, се връща обратно.
Ето защо има голям натиск върху банките.
Нашите клиенти настояват за това, нашите инвеститори настояват за това...
Освен това политиците и светът настояват за това.
Ако помислите върху това в контекста на устойчивите цели за развитие на ООН – през 2015 г., по време на конференцията на ООН много държави заявиха, че искат устойчиво развитие и сега е необходимо ние да го реализираме.
Ако разгледате това, което Уолстрийт и банките могат да направят като цяло, бихте ли спрели да кредитирате бизнеси, които замърсяват твърде много?
Това подлежи на широко обсъждане.
Обаче, за да се помогне на всички да направят прехода, всички наши клиенти трябва да направят прехода.
Някои от тях добиват полезни изкопаеми, а други добиват изкопаеми горива. И всички те поемат тези ангажименти.
И нашата работа като финансова институция е да ги оценява въз основа на риска.
„Ето това е моят план. Ето това искам да постигна.“
Това е трудно за фирмите.
За една фирма, която се занимава с услуги, е лесно да каже, че се стреми към постигане на нетни нулеви емисии.
Обаче за останалите е трудно.
Трябва да ги подкрепяме, за да им помогнем да направят този преход.
Те имат нужда от капитал, за да се разгърнат.
Ето защо в техните планове, в декларациите си, заявяват срока, до който поемат ангажименти.
По този начин те могат да бъдат част от системата за измерване на риска.
Поемането на риска от наша страна е свързано с това дали имат план, който отговаря на стандартите, които светът изисква.
Ако нямат такъв план, ще имат финансови проблеми впоследствие.
Това е начинът, по който процедираме.