Искам да насочим вниманието си не толкова към заглавието на книгата, а по-скоро към това как вие и Кевин Хасет сте стигнали до обосновката защо акциите ще се представят толкова добре, че един ден ще ни доведат до това ниво от 36 000.
Тръгнахме от така наречената „загадка на премията по акциите“, която е дефинирана за първи път в статия на Мера и Прескот от 1983.
Идеята е проста и се състои в това, че акциите имат много по-голяма възвръщаемост от облигациите – всъщност с около 5%. Джеръми Сийгъл и други доказват, че в продължителни периоди от време, акциите не са по-рискови от облигациите, ако говорим за волатилност. Това е загадката.
По онова време, ние виждахме, че инвеститорите разрешават загадката, като залагат на повишение в цените на акциите – когато залагаш на повишение, възвращаемостта намалява. Това беше в основата на нашата книга, основната идея зад книгата. Това беше тезата.
Стратегията беше много проста – купувайте акции и не ги продавайте. Няма значение дали ще стигнат 36 хиляди утре или, както се оказа, след 22 години – ще се справите отлично. По същество, това и се случи.
Книгата беше химн във възхвала на инвестирането по модела „купувам и задържам“, който в годините се доказа като най-добрият начин да се инвестира. Не да се скочи и изскочи от пазара, а да останете на него.
Една от най-подценяваните идеи в книгата е стратегията „купувам и задържам“, която вие така красноречиво изложихте. Но все пак, днес вие говорите, че по-малък процент американци реално са собственици на акции отколкото по времето, когато сте написали книгата? Според вас, защо това е така?
Така е за съжаление.
Едно от нещата, които ние подценихме, когато написахме книгата е, че макар акциите да не са толкова рисковани в дългосрочен план, тоест ако се върнем 100 години назад и ги разделим на периоди от по 10 години, акциите са губили пари само четири пъти. Те никога не са носили загуби в 17-годишни периоди. Те са много плашещи и силно волатилни в краткосрочен план.
Вижте само какво се случи за последните 20 години – 11 септември, най-тежкият спад в американската икономика след Голямата депресия, най-сериозната пандемия от 100 години насам, но акциите се представиха изключително добре въпреки всичко това. Но за инвеститорите това е много плашещо.
Наскоро споменах, че допитване на Gallup е показало, че 56% от американците притежават акции под някаква форма, а преди 22 години процентът е бил 60. Това наистина е жалко.
Също така смятам, че публичната политика трябва да бъде много повече насочена към окуражаване на американците да притежават акции. Например, като се разшири данъчната основа.
В последния приет закон за данъците, всъщност се предлага тя да бъде свита. Това би било голяма грешка.