Нека да започнем с енергийната криза.
Забелязахте ли някаква промяна в отношението на държавите-членки на ООН във връзка с ангажиментите в областта на климата, като се има предвид критичната ситуация, пред която сме изправени понастоящем.
Посланието е много ясно.
Пътят напред, бъдещето, е в чистата енергия, в зелената и синята икономика.
Ето защо държавите-членки все повече заявяват открито становището си във връзка с техните цели за постигане на нетни нулеви емисии.
А това е много въодушевяващо.
До каква степен са формирани тези цели за постигане на нетни нулеви емисии?
Понеже наблюдаваме, че повече от 50 държави поемат тези ангажименти за постигане на нетни нулеви емисии до определен срок във времето.
Обаче тези ангажименти не са ясни.
Ангажиментите варират от 2030 г. до 2060 г.
Разбира се, че предпочитаният краен срок е до 2030 г., ако целта е 1,5 градуса.
Обаче някои държави обявяват в плана си краен срок до 2060 г.
Това е много обнадеждаващо, като се има предвид, че досега много държави бяха неподготвени във връзка с ангажименти за постигане на нетни нулеви емисии.
Когато стана въпрос за СОР26, генералният секретар Гутиерес я нарече „моментът на истината“?
Какво бихте искали да видите?
Много пъти съм казвал, че не сме само на грешен път, а сме на ръба на скала.
Обаче разполагаме с научни знания и с технологии. Вярвам, че разполагаме и с финанси.
Това, което липсва в тази формула е куражът да се предприеме правилната стъпка.
Ако не се вземе това решение в Глазгоу, ще скочим от скалата съзнателно. Станах председател, като обещах едно председателство, изпълнено с надежда.
Все още вярвам, че държавите-членки ще вземат правилното решение и ще решат да не се скача от скалата.
Това е една възможност за промяна на курса.