Нека да поговорим за нещата, свързани с Даниел Льоб. Това, което е най-интересно е разделянето на компанията. Това ли е правилната посока?
Има две начина, по които това да се разглежда.
Единият е свързан с това, че Shell е със занижена оценка.
Разделянето ще генерира повече възвръщаемост отколкото предполага текущата цена на акциите.
И един вид се примирявате с идеята, че тя ще е компания, съставена от различни части.
Другият начин, който и аз поддържам, е този, при който всъщност се приема, че Shell не е желана в настоящия си вид в Нидерландия и Европа.
Тогава необходимо ли е да се толерира това противоестествено разделяне на части?
Акциите й са непосредствено до най-евтините основни акции в света. Имам предвид обикновени акции, а не заместващи акции.
И по този начин пазара показва, че Shell не е желана в настоящия си вид. Shell има няколко забележителни бизнес дейности.
Например тя е играч номер едно по отношение на втечнения природен газ глобално.
И наистина няма друга по-подходяща посока освен тази на сътрудничество с Cheniere.
Втечненият природен газ има глобална водеща роля.
Например един отделен бизнес сам по себе си може да го търгува два-три пъти повече отколкото го търгува в рамките на Shell.
И списъкът e дълъг.
Ето защо подкрепям идеята за това смислово разделяне.
Това смислово разделяне, което Вие очаквахте, или разделянето в четири посоки? Това означава ли предчувствие за по-добра оценка?
Да, точно така.
Моят аргумент е, че Европа например не иска движение в посока към рафиниране, химикали…
По отношение на дълбоководните дейности — в Хюстън, Тексас ще е повече от достатъчно.
В Европа може да е водещ бизнеса с втечнения природен газ, с възобновяемата енергия.
Бихте могли да си направите извод.
Toчно така. Това е моят аргумент.