Заличаването на разликата в емисиите може да звучи просто, но времето изтича, а играта на обвинения вече е започнала.
Какво представлява КОП26 ?
Парижкото споразумение e най-голямата ни надежда за спасяване на планетата от глобалното затопляне. Но това е само първата стъпка. Почти 200 нации обещаха да ограничат повишаването на температурите до 2 градуса по Целзий или ако е възможно, 1.5 градуса. Тези държави ще дебатират кой какво трябва да направи за много години напред.
Ето какъв е проблемът. Всяка страна е очертала собствените си планове, но заедно не правят достатъчно, за да намалят парниковите газове навреме.
През пандемията емисиите спаднаха сериозно. Но въглеродният диоксид остава да се носи в атмосферата в продължение на стотици години.
Така че временният спад на емисиите няма да има голямо значение за цялостната тенденция. Учените казаха, че светът трябва да достигне нулеви емисии до 2050.
Някои страни, като Бутан, вече са постигнали целта си десетилетия по-рано, а други се влачат на опашката, особено ако икономиките им са зависими от добив на петрол и газ, като Русия и Саудитска Арабия.
След тях се нареждат развиващите се страни, като Индонезия и Бангладеш, които казват че ще обмислят по-строги цели за емисии, ако богатите страни изпълнят обещанието си да съберат повече пари, за да им помогнат.
Има голямо разногласие кой е виновен и как някои страни вече са забогатели от замърсяването.
Вижте втора част на видеото.