Ако казвате, че има ценови натиск сега, дали грешка в политика би означавала, че централната банка няма какво да направи и ще имаме продължителна инфлация? Коя е по-голямата от двете злини? Да не се прави нищо засега и да се разчита на силно възстановяване или обратно?
Първо, трябва да разберем как се определя инфлацията в икономиката. Ясно е, че има натиск в момента. В Европа имаме инфлация над 2%.
Но поне аз не забелязвам вторични ефекти засега, които да са опасни.
Нито при заплатите, нито при инфлационните очаквания, които са под 2%, а заплатите не се увеличиха значително през годината, нито пък реагират твърде силно.
В този смисъл вторични ефекти няма. Това означава, че монетарната политика ще остане подкрепяща, както казахме. Въпреки че ще следим този ценови натиск и ще се опитате да висим дали нещо остава.
В края на краищата, дори и да имаме инфлация над 2% за определен период от време, това ще помогне да бъде стабилизирана на 2% в средносрочен план. Това е целта ни.
Пандемичните мерки на ЕЦБ ще продължат до март – много говорим за това. Води се дебат колко гъвкав трябва да е този подход след това. Трябва ли ЕЦБ да прехвърли част от гъвкавостта на програмата си PEPP към редовните изкупувания на активи?
Първо, гъвкавостта работи много добре.
Успяхме някак си да се справим блестящо с тази изключителна извънредна ситуация. Добавихме го към инструментите си, така че в инструментариума ни има още нещо, което да използваме при нужда.
Гъвкавостта би трябвало да остане.
Определено ще трябва да обсъдим нещо, което още не сме започнали. Как да коригираме програмите си за изкупуване.
Определено се движим от извънредни условия към условия, в които да намерим начин да утвърдим решимостта си за постигане на целта от 2% и да я запазим в средносрочен план.
В този смисъл гъвкавостта ще помогне по два начина.
Първо, ще помогне срещу шокове, които може да се появят неочаквано.
Второ, може да помогне за избягване на фрагментация, която отново може да се появи.