Но не всеки носи равна вина. И не всеки може да понесе огромните разходи от разчистване на бедствия като това.
Или просто преориентиране на икономиката далече от това и преминаване повече към това.
Да вземем например Африка.
Като цяло контитентът носи отговорност само за 3% от парниковите емисии. Но е един от най-уязвимите на климатичните промени.
Например циклоните в Мозамбик или сушата в Етиопия. Екстремни инциденти от такова естество могат да намалят производството на храна и да увеличат риска от малария.
Някои твърдят, че богатите държави са извършили индустриализацията си през последните два века точно, защото са изгаряли изкопаеми горива като въглища.
Сега целта е да се държат тези източници на гориво в земните недра, за да се спре повишаването на температурите още повече.
Но какво ще стане ако трябва да се се прехвърли разработването на тези изкопаеми горива в развиващите се страни с цел поевтиняване на произвостдвото?
Удвояването на американските инвестиции за климата на 11 млрд долара от Джо Байдън е стъпка в правилната посока.
Всеки глобален проблем изисква глобално решение.
И точно това иска да разреши Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.
Как да се накарат богатите държави да приемат план, който да помогне на бедните държави да платят за решенинето?
Преди повече от десет години богатите държави обещаха, че до 2020 ще помогнат за събирането по 100 млрд долара годишно за проекти, които да се справят с климатичните изменения в бедните държави.
Но подкрепата не беше голяма дори и преди да ни сполети пандемията. И след като тя започна, правителствата по света преориентираха своите пакети за извънредни ситуации за справяне с пандемията.
Друг предизвикателен елемент е, че повечето от парите, дадени досега са за зелени технологии като вятърни турбини и соларни панели, с които се цели смекчаване на климатичните промени. А по-малко средства са инвестирани в устойчиви мерки като бариери срещу наводнения, необходими да помогнат на страните да се адаптират към екстремното време.
Генералният секретар на ООН Антонио Гутереш каза, че парите за адаптация и за смекчаване на последствията трябва да бъдат разделени 50 на 50.
Развиващите се страни забелязаха провалът на богатите страни в изпълнение на обещанието си.
А неравенството при разпределение на ваксините срещу Ковид изостри напрежението.
Без обещаното финансиране, те казаха че не са всъстояние да обявят по-строги мерки за ограничаване на въглеродните емисии, отчаяно необходими за да се задържи глобалното затопляне под 25 градуса по Целзий.
Дори е да бъде постигната целта от 100 милиарда долара, реалността е че не само милиарди, а трилиони ще са необходими да се плати за зеления преход.