Да, всичко това е важно. И води до моя следващ въпрос.
За съжаление грижите, които човек получава варират в зависимост от мястото, на което ги получава. И да се надяваме, че човек би бил достатъчно късметлия, за да има достъп до грижи. Знаем, че раково болните са готови на всичко, за да достигнат до определен вид специалисти или за да участват в нови клинични изпитвания. По какъв начин нещата могат да се променят кардинално за пациентите, които не се лекуват в първокласен център като „City of Hope“. Знам, че работите в тази област, но става въпрос за промяна на модела за достъп.
Необходимо е да се направят две неща. Първо, трябва да сме толкова иновативни с механизмите ни за предоставяне на грижи, колкото сме и с нашите научни иновации. „City of Hope“ е един от 51 широкообхватни онкологични центъра, определени от „Националния раков институт“ в САЩ.
Това са големи изследователски и академични центрове, в които се правят нови открития и се предоставят за първи път на пациентите. Въпреки това 80% от грижите при ракови заболявания в тази държава се предоставят в условията на общността.
Необходимо е да запълним пропастта, за да може пациентите от общността да получат достъп до тези терапии. В нашата комуникационна мрежа има повече от 1000 лекари – онколози, страхотни лекари.
Преглеждат много пациенти всеки ден, осигуряват комфорт на пациентите си и полагат големи грижи за тях. Обаче при тяхното неистово темпо те не могат да следят всички открития, които се случват. Трябва да могат да се свържат тези две неща.
Второ, необходимо е да е налице желанието да намерим партньори и да осъзнаем, че това, което можем да направим с организации със сходни възгледи има много по-голяма тежест отколкото направеното индивидуално от която и да е друга институция.