Резултатът от Covid ваксините в различните страни

Въпросът, на който искахме да отговорим чрез този проект беше дали наблюдаваме различен ефект от едни и същи видове ваксини, поставяни на различни места в западните развити икономики, които са силно ваксинирани или ефектът от ваксините е еднакъв.

Какво направихме? Сравнихме места са с ваксинационно покритие над 55 % с население над 1 милион души.

След това сведохме това до група места, които са регистрирали вълна от заразени преди и след ваксинация.

На някои места ваксинациите изглежда могат да намалят смъртните случаи в много по-голям мащаб.

Въпросът беше защо е така и какво може да научи светът от тях?

Разбира се, има много фактори, които влияят на смъртните случаи.

Анализът разглежда само въздействието на ваксинацията.

Има толкова много други неща, които играят роля.

 Някои от големите изводи, до които достигаме в този контраст между местата, успели да намалят смъртността след ваксинацията е, че продължителността на интервала между първа и втора доза на ваксината изглежда играе важна роля.

Така сред европейските страни, които успяха да понижат смъртните случаи само до 10 процента спрямо предишния си връх, видяхме че в страни като Дания и Германия например се поставяха дози с ваксини на период от шест седмици.

Във Великобритания периодът беше между осем и дванайсет седмици.

Други страни съкратиха този период, например САЩ, Япония и Израел. Те са поставяли дозите ваксини на интервал от само три или четири седмици.

Изглежда, че по-дългите интервали между дозите действително повишават нивото на имунитета много повече.

Видяхме проучвания, при които вторите дози са по-ефективни, когато първата доза е поставена преди по-дълъг период от време, за да може да узрее напълно в тялото.

Това може да изиграе важна роля и съдържа много уроци за страните, които все още продължават кампанията за ваксинация.

Какво се случи при най-рано ваксинираните държави?

До момента, когато Делта вариантът започна да се разпространява по целия свят, имунитетът от първоначалните дози вече беше по-слаб.

Това може би е довело до това ваксинацията да не успява да осигури силен щит пред Делта варианта в сравнение с другите страни.

Глобалната кампания за ваксинация все още продължава и много страни, особено в развиващите се страни, нямат съществена защита чрез ваксинация.

Тъй като вирусът става ендемичен, знаем, че ваксинациите могат да станат редовни.

Този анализ може да даде на учените и политиците представа за някои от нещата, които може да се направят за укрепване на щита на имунитета срещу нови варианти, защото както знаем има голям страх от Делта и опасността не е от възникване на единствена мутация.

Светът може да бъде изправен пред друг нов вариант.

А с ваксинационна стратегия, като например по-дълги интервали между дозите не се понижава имунитета.

Това би могло да повлияе на начина, по който страните сега продължават да напредват с ваксинацията и на това как биха могли да подсилят имуните