Планината Ръшмор на данъчните убежища

Сенатор Ейми Клобучар от Минесота, Сенатор Елизабет Уорън от Масачузетс, Джо Байдън, президент на САЩ, Барак Обама, президент на САЩ

16:08 | 12 октомври 2021
Обновен: 21:02 | 12 октомври 2021
Преводач: Вера Рашева

Да я наречем планината Ръшмор на данъчните убежища.

Данъци – никой не иска да ги плаща, но по-лошото е когато мислите, че плащате вашите данъци, а някой друг не си плаща неговите. Ето защо това е нещо съществено. Затова всеки път възникват бурни спорове, когато депутатите-демократи посочват избирателите, когато искат отстраняване на пропуските –

от сенатор Ейми Клобучар от Минесота...

Твърде много хора използват части от данъчния кодекс, които може би са добре обмислени или в много случаи не са добре обмислени. И ги използват за да изкарат много пари за сметка на други хора. Това просто не е честно.

...до сенатор Елизабет Уорън от Масачузетс...

Джеф Безос е милиардер-мошеник, както и останалите изключително богати хора, които плащат много малко данъци.

... и чак до самия президент Байдън.

Не съм против корпорациите, но вече е време да започнат да плащат справедлив дял.

Това, че богатите искат да избегнат плащането на данъци не е нещо ново. Да бъдем честни. Ето президентът Обама, който през 2009 г. поема ангажимент за затваряне на офшорните данъчни „вратички“.

Години наред говорим как да спрем американците да укриват парите си в чужбина и да бъдем строги към финансовите институции, които им позволяват това.

Почти по същото време, aмерикански прокурори преследваха швейцарски банки, които твърдяха, че законите за банкова тайна защитават някои от техните клиенти във връзка с плащане на дължими от тях данъци.

UBS ще предостави имената на американските титуляри на сметки, заподозрени в укриване на данъци. Понастоящем други швейцарски и европейски банки могат да бъдат засегнати от репресивните мерки на правителството по отношение на тази практика.

 

Обаче сега се появи новината за друго данъчно убежище. Това не са Каймановите острови, не са Нормандските острови, изобщо не са острови. Става въпрос за добрият стар щат Южна Дакота, където Вашингтон Поуст съобщи, че компаниите почти са увеличили четирикратно активите си за 10 години. До 330 млрд долара. Голяма част от тези пари идва от чужбина.

Как го правят ли? По стария начин.

Осигуряват закони, защитаващи активите от кредитори и данъчните. Това става ясно от милиони документи, получени от Поуст и Международния консорциум на разследващите журналисти.

Макар че самите пари може да не са от някаква незаконна дейност, те са от доста противоречиви имена.

Например колумбийският текстилен магнат, заловен да пере пари от международни нарко сделки.

Или богат бразилец, подозиран, че е направил нарушение като е плащал по-малко на местните фермери.

Или семейството на бившия директор на захарна компания от Доминиканската република, обвинен в експлоатация на работниците си.

Преди да започнем да сочим с пръст как другите страни оставят богатите данъкоплатци да се измъкнат от задълженията си към бюджета, може би трябва да се огледаме около нас. Например в сянката на планината Ръшмор.