САЩ и Китай искат да избегнат случайна конфронтация: Control Risks, част 2

Колко важно беше това как описват съперничеството и фразите, които използват? Радвам се, че повдигнахте тази тема. „Ти си мой противник, но не си мой враг.“

Колко важна беше тази промяна в тона и езика според Вас?

Да важна е, защото смятам, че от последната администрация на САЩ видяхме много сурова реториката, която честно казано, продължи и през тази администрация и Байдън не е изострил анти-китайските  настроения, но и не е успокоил водите напълно.

Това затруднява и двете страни и предизвикателството, разбира се, е че има дългосрочни структурни различия.

Трудно е да се види къде ще има такива значителни отстъпки, както споменах по ключово важни моменти.

Но истинският риск е, че САЩ ограничават стратегията относно отбраната и дипломацията, а сега виждаме и при икономиката и търговията.

Съществува реален риск от грешно изчисление или неправилна комуникация.

Няма платформа за формална текуща комуникация. Американският бизнес призовава конкретено поне за това.

Стратегическият икономически диалог от ерата на Клинтън, от миналото – сега нямаме нищо такова.

Затова мисля, че всеки отворен канал за комуникация и всяка промяна в тона са добре дошли.

И всичко това идва в момент, когато Китай засилва напрежението с Тайван и изпраща военни самолети в района там.

Просто се чудя дали е вероятно военното напрежение там да ескалира? И какво точно би могло да се обърка?

Да, най-големият риск вероятно е конфронтация.

Има залози и от двете страни. От страна на САЩ, свободата на навигационните операции.

Но мисля, че осъзнават, че това може да се обърка доста бързо. Отново, ако няма отворен канал за комуникация за разваляне на нещата, ако е имало някакъв инцидент или некоректна информация.

Но мисля, че САЩ не се стремят агресивно да натрупват военна мощ там, но вървят по самия ръб.

Виждаме това с много изявления, а също и с действията, които предприемат тук, около Азия. Но това е много деликатен момент.