Подлежи ли онлайн речта на регулации

Дафни Келър, директор на Център за кибер политика Станфорд

14:00 | 8 октомври 2021
Обновен: 15:06 | 8 октомври 2021
Преводач: Петя Кушева

Бихте ли казали, че Facebook е твърде голяма, за да управлява неуправляемото? Очевидно Facebook е по-голяма от най-големите държави в света, взети заедно. Дали просто прекалено голяма?

Не е твърде голяма за управление. Тя подлежи на разпоредбите за поверителност в Европа.

Подлежи на задължения за сваляне на определени видове съдържание във всяка страна по света, включително САЩ.

Това, което може да не е в състояние да направи, е перфектно да регулира цялата онлайн реч, така че всички хубави неща да останат качени, а всички лоши неща свалени.

Това е отчасти защото никой от нас дори не може да постигне единодушие какво би означавало то.

Но това е така и защото нито едно правителство в историята не се е ангажирало да следи ежедневната реч на хората по начина, по който искаме Facebook да го прави. Това е монументална задача.

Трябва да започнем с правителството на САЩ. Трябва ли правителството на САЩ да прави това и ако да, как? Един от най-забележителните моменти в изслушването онзи ден бе, че сенаторите от двете страни се съгласиха, че имат различия, но тези различия са незначителни в сравнение с проблемите, които смятат, че причинява Facebook.

Не мисля, че има много големи възможности за ново регулиране отгоре надолу от Конгреса, който да казва каква реч трябва да бъде разрешена във Facebook или как Facebook трябва да подкрепя тази реч.

Това е така, защото толкова много от вредната или опасна реч, за която говорим е защитена от Първата поправка. Това може да е дезинформация. Може да е език на омразата. Може да го намираме за морално отвратително. Но Конгресът няма правомощията да го регулира, освен ако Върховният съд не промени закона, тълкуването на Първата поправка.

Това, което Конгресът има правомощията да прави, е да приема закони, основани на конкуренцията или основани на поверителност.

Всъщност мисля, че има начини да се стигне до тези проблеми със съдържанието, например чрез даване на по-голям контрол на потребителите как се използват техните данни и повече бутони, за да коригират това, което виждат в заглавната си страница във Facebook.

Или може да опитат да въведат конкуренция при осигуряване на модератор на съдържание от някой над Facebook. Това е нещо, което моя колега от Станфорд Франсис Фукуяма нарича „посреднически софтуеър“. 

Създаване на конкуренция, чрез която потребителите могат да изберат да имат версия на Facebook, която дава приоритет на това, което напримар тяхната църква иска.

Или версия на YouTube, курирана от групи свързани със „Животът на черните е важен“.

Има неща, които можем да направим, като използваме поверителността и конкуренцията, за да избегнем регулация отгоре надолу от Конгреса.