Джеймс, написахте тази книга в един важен момент за цялата икономика на труда и при несигурното положение, породено от технологичната революция, която ще се ускори до ново ниво. Кое според вас в бъдеще ще бъде най-голямото предизвикателство за следващата иновация? За следващото изобретение на Dyson, прахосмукачка, или следващия iPhone? Как поощрявате този вид иновации?
Това е много добра гледна точка.
Мисля, че е необходимо да окуражаваме все повече и повече млади хора да станат инженери и учени.
Всички говорим за проблемите, които съществуват към момента.
Очевидните проблеми.
И инженерите и учените са тези, които могат да решат тези проблеми.
А младежите са въодушевени по отношение на тези проблеми – използването на по-малко електричество, спасяването на света чрез употреба на по-малко гориво и т.н.
Откриване на различен вид пластмаса, нещо, което да замести пластмасата.
Инженерите и учените могат да разрешат всичко това.
Според мен в миналото много малко хора искаха да станат инженери и учени.
Отчасти понеже е трудно и тежко, но също и понеже на това никога не се е гледало като на нещо привлекателно.
На това не се гледа като нещо, от което се интересуват обикновените хора.
Обаче за щастие сега е обратното.
Сега това е интересна тема.
Къде по света подкрепят най-много инженерите? Питам ви в контекста на технологичните войни между САЩ и Китай.
Очевидно страшно много инженери са раждат в Китай, както и в Индия. Само един град, Пуна, произвежда по 40 хиляди инженери на година. Това е повече, отколкото цяла Великобрпитания.
Като цяло т.нар. развити страни произвеждат много по-малко инженери и учени от развиващите се.
Например Филипините създават повече инженери от Великобритания.
В САЩ например ес падат по 19 адвокати на един инженер.
Можем да направим нещо по въпроса. Затова работим с училищата, с някои в Чикаго и с много други в Англия. Опитваме се да подобрим преподаването по проектиране и технологии в училище.
Носим истинските продукти в училище и окуражаваме децата да решават задачи по проектирането и дизайна.