Вчера ОПЕК запази курса и остана силно консервативен в планирането на производството за годината. Просто защото се страхуват коронавирусът да не е се засили отново и да ги остави с големи запаси, оценени на много ниска цена, ако търсенето изчезне.
Те са предпазливи на фона на силно оптимистичните сигнали от пазара в момента. От ценовата страна на нещата.
Защо шистовият петрол не реагира?
Смятам, че по-скоро това е дългосрочен фокус, защото ако сте инвеститор, който следи американското шистово производство, ако следите и предстоящото законодателство за инвестициите в намаляване на въглерода, това се превръща в проблем.
Просто е трудно да се реши това уравнение.
Светът има нужда от повече петрол и конвенционална енергия за прехода към по-чиста енергия. Това обаче не е обяснение за един инвеститор. Особено ако е частен или просто човек, който не иска да загуби.
Затова шистовият петрол не се завръща на нивата отпреди, когато бе балансьорът.
Когато ОПЕК не успяваше да даде достатъчно, САЩ беше готов да го осигури.
Пазарът очевидно бе изненадан от това решение. Чудя се каква е била мотивацията за запазване на курса? Дали че им трябва време да оценят последиците от енергийната криза в момента или друго?
Не съм сигурен, че пазарът е чак толкова изненадан. Е, той реагира оптимистично, защото очевидно в това има възможности.
Смятам, че като цяло не се очакваше производството да бъде увеличено, при положение, че споразумението е в сила отдавна. Това е стратегия, която ще следват до следващата година.
Не мисля, че е било изненада за повечето хора. За ОПЕК и какво искат – те правилно отбелязват, че енергийните цени не са резултат от техните действия.
Не сме в енергийна криза, защото ОПЕК не е предложил достатъчно барели.
ОПЕК добре управлява пазара. Цените бяха сравнително добри и за производителите, и за потребителите. Сега явно излизаме от тази ситуация.