Съединените щати имат Четиристранния диалог за сигурността. Имат това ново споразумение за разузнаване, което ми беше описано в личен разговор като „Петте очи“ плюс технология за споделено разузнаване и национална сигурност.
Факт е, че когато Съединените щати гледат на Китай, ние виждаме Китай главно като правителство през обектива на националната сигурност.
С изключение единствено на Франция, никой от европейците не гледа така на Китай.
Те си взаимодействат много повече и част от шума между Съединените щати и Франция около всичко това е, защото от една страна французите са третият по големина военен износител в света след САЩ и Русия. Така че те се конкурират със САЩ и загубиха от това, че австралийците скъсаха договора си.
От друга страна, французите се опитват да убедят европейците да се съсредоточат повече върху сигурността с по-голям акцент върху изграждането на европейски отбранителен капацитет и по-активна стратегия към индийския пакт.
Много малко държави в Европа имат интерес да подкрепят това.
Както казах, сега САЩ имат двама президенти, които са много по-фокусирани върху вътрешната политика. Америка на първо място и външна политика на САЩ за американската средна класа.
Китайците също са съсредоточени много върху вътрешната политика.
Нека си припомним, че инвестициите в „Един пояс - един път“ са паднали рязко през последните пет години.
Китай е много по-фокусиран върху собствената си политика. Ангажирани са с вътрешния икономически потребител и веригата на доставки, с Evergrande. Разбира се, че това е наистина голяма финансова криза за китайците.
И какво беше съобщението им в ООН миналата седмица?
Няма да строим повече китайски централи на въглища. Да, защото те няма да строят нищо повече извън Китай занапред. Това е истинската промяна.
И когато говоря с политиците във Вашингтон, те все още мислят за агресивния манталитет на Студената война относно Китай, който се опитва да завладее света. Все повече проблемите на Китай са също вътрешни.