Особеното в този феномен е това е пандемията и ултра ниските лихви. Самият факт, че не са построени много жилища. Освен това имаме смяна в навиците на семействата да харчат пари.
Това отведе цените на жилищата до нови рекордни нива по света. Това е другият проблем – случва се навсякъде, не само на отделни места.
Разбира се, това създава проблеми на държавите, които се опитват да ги решат.
Освен данните, съществува и поколенчески проблем. Бейбибумърите вероятно притежават вече дом и това принуждава милениълите и Поколението Z да изостават.
Кризата е двойна. На пазара на наеми, цена за апартамент под наем скочи до небето в много градове по света. Тук, в Берлин, градските власти бяха изправени пред много демонстрации. Имаше референдум за конфискуването на имоти от частните собственици – от най-големите.
Те се опитват да решат проблема и градската управа купи 50 хиляди апартаменти миналата седмица, за да успокои хората.
На изборите в Канада например премиерът Трюдо предложи двугодишна забрана за чуждестранни купувачи на имоти в страната.
Дори в Ирландия има предложение на опозицията да се принудят банките да намалят лихвите по ипотеките. Така че има цяла вълна от предложения, без нито едно от тях да изглежда устойчиво.