За втори пореден месец излиза доклад, който придава достоверност на дебата за преходната инфлация. Все още се наблюдава известен натиск по веригата, особено при анализ на предлагането, където има положителна промяна или на случващото се на трудовия пазар и заплащането. Мисля, че жежката инфлация от тази пролет започва да се охлажда, а това дава на Фед време да изчака подобрение на трудовия пазар.
Ако разглеждаме трудовия пазар, то как този доклад за инфлацията взаимодейства с инфлацията при заплатите? Свързани ли са?
Наблюдава се отстъпление при някои неща като цените на колите втора ръка и това сякаш няма особена връзка с пазара на труда. Макар да се забелязва понижение в инфлацията при храните, все още се забелязва осезаем натиск дори и в хранителните магазини. Ако разгледате текущия инфлационен процент, месечните данни все още са с високи стойности.
Започва да се вижда отражението на натиска върху заплатите и в много сфери това е едва началото. Особено в сферата на услугите, където отнема повече време да се прояви в стойностите на инфлацията.
От каква стойност Фед биха били доволни в края на годината? Какво биха искали да видят? Дали политиките им са успешни, дали им дават спокойствието да кажат: „Да, инфлацията е преходна, работим с този вариант.“
Смятам, че всичко се свежда до стойностите, които присъстват в инфлационните очаквания. Вчера Фед Ню Йорк обяви доста висока очаквана стойност на потребителската инфлация.
Но предпочитаната от Фед мярка е общата инфлация, а тя се вмества в обхвата и това трябва да се вземе предвид, когато анализираме случващото се на пазара на инфлационно защитените книжа, случващото се с данните от Мичиган.
И дори инфлационните очаквания се покачват, те все още са на равнища отговарящи на целта на Фед и това им дава време, независимо какво се случва с базовата или общата инфлация в края на годината.