Може ли Китай да постигне нетната нула до 2060г

Китай - втората най-голяма икономика в света и най-големият производител на въглероден диоксид си постави амбициозна цел като реши да стане въглеродно неутрална до 2060 г.

Очаква се емисиите на страната да достигнат връх през 2030 г.

Ако Китай достигне нетна нула до 2060 г. това би било най-бързия преход на голяма икономика от върхово ниво до въглеродна неутралност.

Но не е толкова лесно.

Изследователи на климата казват, че емисиите трябва да достигнат нетна нула до 2050 г. ако искаме глобалното затопляне да остане близо до границата от 1,5 градуса по Целзий до края на века.

Може ли Китай да побърза?

Възможно е Пекин да си е поставил срока до 2060 г. за да разполага с буфер като обяви консервативен срок, който да изпревари. Това може да е част от стратегиите на Китай.

Пекин също обяви амбицията си да спази срока си за 2060 г. – страната възнамерява да стане неутрална при всички парникови емисии, а не само CO2, като вече поема стъпки в това отношение.

През юли Китай отвори най-големия пазар за въглеродни емисии в света, предлагайки рамка за оценяването и регулациите на въглеродните емисии.

Местните власти получиха нареждания да разработят локални планове, за да намалят емисиите.

Високо замърсяващото производство на стомана попадна на прицел и през юли достигна петнадесетмесечно дъно поради намаляването му с цел ограничаване на емисиите.

През юли производството на въглища падна до най-ниското си ниво от четири месеца насам заради екологичните мерки.

Междувременно вятърната, слънчевата и ядрената енергия записаха двуцифрен ръст.

Но Пекин ще трябва да балансира прехода към ВЕИ с последиците за обществото.

Въглищната и преработвателната индустрия дават работа на 3,5 милиона души.

Накрая е цената.

Goldman Sachs сметна, че достигането на нетна нула до 2060 г. ще струва 1,5 трилиона щатски долара в инвестиции в нови технологии.

BloombergNEF оцени преобразяването на цялата икономика на близо 8 трилиона долара.

Европейският съюз ще плати само 630 милиарда, за да достигне нетна нула до 2050 г.

А за САЩ процесът ще коства 2,5 трилиона през следващото десетилетие.

Ясно е, че екологичната цена за хеджа на Пекин ще бъде много по-голяма.

Напълно вероятно е способността на света да предотврати още по-сериозна климатична криза да зависи от това дали Китай ще достигне нетна нула далеч преди 2060 г.