Япония е рай за хора в инвалидни колички

Това са плочки тенджи, японско изобретение. Тук има два вида плочки – тези с точки сигнализират внимание, докато тези с линии ви насочват покрай улицата. Не се нуждая от тях, защото зрението ми е добро, но помагат в търсенето на достъпна тоалетна или асансьор.

Имам церебрална парализа и съм прекарал близо целия си живот в инвалидна количка.

Като дете използвах бебешка количка.

След това продължих да използвам инвалидна количка и така вече 35 години.

Ръцете и краката ми са засегнати и не мога да ходя.

Затова имам лични болногледачи, които ме посещават вкъщи и ми помагат да стана сутрин, да се нахраня, да се преоблека.

Без тях не бих могъл да правя каквото и да било.

Благодарение на тях мога да работя, да отида на почивка, да се насладя на живота както всеки друг.

Аз съм от Канада и за пръв път посетих Япония през 2000 г. като записах часове по японски в гимназията.

Още тогава достъпността на страната ме впечатли.

Връщах се много пъти и всеки път имаше подобрения.

Реших да живея тук и го правя от 2007 г.

В Токио мога сам да сляза от влака и да отида където и да било.

Над 96% от станциите в града са достъпни.

Няма трудности в транспорта.

Децата са любопитни.

Това е прекрасно и е част от израстването.

Научават нови неща и задават въпроси.

Често деца невинно ме питат защо съм в количка.

Какво ми е.

Въпросите им може да отвърнат някои хора, но предпочитам да отговарям, за да знаят за следващия път.

Инвалид съм - затова използвам количка.

Децата разбират.

Но родителите казват на децата си да се държат прилично, да не зяпат, да не задават груби въпроси.

Това създава препятствие за това дете, което ще реши, че не бива да говори с хора с недъзи или че трябва да внимава около тях.

Погрешните представи могат да им останат за дълго време.