Трябва да се откъснем от историята около снижаването на покупките на Фед като двигател на пазара. Други течения ще ни понесат.
Аз бих се заинтересувал повече какво става извън САЩ, в смисъл, че в други части на света започва възстановяване и ако получим по-добри данни от Европа и отделните държави, това би променило донякъде ситуацията.
Но докато сме в плен на тази идея, дори не говоря за това кога Фед ще започне да намалява покупките си, а какво ще е значението му, когато приключи и какво ще означава, когато настъпи увеличението на лихвите, а това няма да стане преди 2023.
Така че, какво ще правим през 2022? Трябва да се откъснем от цялата тази история.
Но мисля, че има геополитически въпроси, ситуацията с ковид или ще се подобри, или отново ще се превърне в реален икономически фактор.
Това не са статични проблеми. Цифрите на прогнозите за новоразкритите работни места варират в големи граници. Очакват ни изненади.
Нямаме контрол от темповете на разкриване на работни места, ние просто гадаем.
Цялата идея зад намалените покупки е Фед да забави изкупуването на активи успоредно с намаляването на разходите на правителството и необходимостта за емитиране на облигации. Така че, на кого му пука?
Това, което стана е, че САЩ финансираха периода на пандемията, правителството раздаваше чекове, платени с емитирания дълг, който се изкупуваше от Фед.
Сега процесът тръгва в обратна посока.
Спира плащането на чекове и купуването на облигации и тогава можем да се върнем към обсъждането на важни въпроси като: дали чековете създадоха спестявания, дали създадоха търсене или пък инфлация при наличието на трудности в снабдяването.
Това трябва да разберем, но фокусът пада върху това дали американското правителство може да похарчи толкова много пари, за да възстанови икономиката толкова бързо след пандемията, без да допусне инфлация, която е по-трайна отколкото се иска на Фед.
Ще го разберем ясно през следващите 6 месеца.