Стефани Келтън от Stony Brook промени света. Тя стъпи на съвременната парична теория и заяви, че сме в някакъв експериментален вариант на тази теория, а финансовите медии не говорят достатъчно за това, защото всички искат теорията просто да изчезне. А това е несправедливо спрямо нещо оказало такова влияние. Вие вярвате ли в тази теория?
Трудно е да не вярвате в теория, която е предпочитан инструмент в криза, когато ролята на правителствата е да вземат назаем големи дългови суми и да ги използват под формата на фискални стимули, за да съкратят пътя към възстановяването.
А ролята на централните банки е да печатат много пари, да купуват този дълг и да гарантират достъпната цена на възстановяването. Мисля, че работи. Трудно е да се предвиди къде са били създадени проблеми и дали ще се сблъскаме с такива по-нататък.
Смятам, че всички усещаме, че със сигурност ще има нещо такова. Това, което искам да чуя след срещата в Джаксън Хол е управителите на централни банки да кажат: Това е реакция за спешни случаи, това не е обичайна част от нашия инструментариум. Те все трябва да теглят чертата някъде тук.
Това е важно и не става дума да критикуваме Клаудия Сам и Стефани Келтън. Не бих посмял да критикувам дори и котките им, които показват в Twitter. Никой няма стратегия за излизане от пандемичната парична теория. А и никой няма представа какви точно ще са последиците. Говорихме за потенциално пагубните последици от политики основани на съвременната парична теория, за които говорите и вие. Но не ги виждаме – доходността не расте, инфлацията се повишава, но се определя като преходна, а и забавя темповете си. Кога ще видим негативните последици политиките, опиращи се на тази теория?
Намираме се в интересен момент, когато председателят Пауъл и Фед са попаднали под кръстосания огън на Вашингтон.
Предстои срещата в Джаксън Хол, а през септември и заседанието на Комисията по отворените пазари, когато може да се започне отстъпление.
Но в настоящия момент, кризата е зад гърба ни, възстановяването е в ход и се възстановяват много изгубени работни места и до края на годината ще затворим ножицата между очаквано и реално производство.
Ако теорията продължи да се прилага под формата на половин трилион долара в закона за инфраструктурата и още три и половина трилиона под формата на различни стимули, а Фед продължи да печата пари и да купува дълг, то съществува морален риск, при който Фед гарантира значителна част от правителствените политики.
Моментът е много подходящ Фед да утвърди независимостта си, да тегли чертата и да заяви, че незабавно прекратява всичко това.