Много трудно е да предвидим еволюцията. От дълго време се опитваме да го направим с грипа и въпреки, че се справяме добре със сезонните ваксини, все още не сме унищожили грипа. Наистина е трудно да се каже какво ще стане в бъдеще.
Но със сигурност знаем, че колкото повече се разпространяват вирусите, толкова по-голяма е вероятността от нови мутации, които реагират на имунния натиск. Така се стига до нови варианти.
Ние искаме да намалим тази вероятност и трябва да намалим темповете на заразяване по целия свят, а не само в западните държави. Защото вече видяхме, че въпреки рекордно ниския брой пътувания вариантите пак се разпространяват. Не можем да защитим себе си докато всички не бъдат защитени.
Вирусът не се разпространява сам. Разбира се, след като се предава по-лесно е и по-трудно да се ограничи. Но именно ние, с нашите действия даваме на вируса възможности за разпространение. Миналото лято един вариант беше доминиращ в Европа без дори да е по-заразен – всичко се дължеше на човешкото поведение. Но точният анализ е труден.
Затова и трябва да сме гъвкави в бъдеще. Не искаме да даваме политически обещания, които не можем да спазим, като „никога вече няма да ни трябват маски“ или „никога вече няма да има карантина.“
Надявам се, че в бъдеще ще бъдем по интелигентни – да изполваме по-добре вентилацията, филтрирането на въздуха на обществени места и да ползваме повече тестове, сертификати за ваксинация, така че зоните с повишен риск да са по-безопасни.
Те не трябва да затварят изцяло, а могат да са отворени като станат по-безопасни.
Надявам се, че няма да се налага да прибягваме до политики от миналото, когато можем да постъпваме по-умно. Но при тази пандемия ние неколкократно бяхме хванати неподготвени и не искаме да даваме обещания, които не можем да спазим по отношение на бъдещите си действия.