Как провалите на Запада подкрепят модела на Китай, част 3

Други азиатски държави, като Южна Корея, например също са диктатури, но отварят икономиките си, стават известни като азиатски тигри, с което идва и демокрацията. Затова много хора решават, че колкото повече Китай изнася за света, ще се отвори и в политическо естество и ще последва пътя, по който са тръгнали и други азиатски държави. Но това не се случва и Китай запазва политическия си контрол.

Този контрол се поддържа чрез политики наречени китайския модел. Комбинация и от държавен капитализъм и политически авторитаризъм основан на 4 елемента, които подкрепят еднопартийната държавна система. Те залагат на икономиката, подклаждат националната гордост, поддържат партийната дициплина и заглушават гласовете, които критикуват правителството.

През целия ден войниците патрулират по улиците и стрелят на посоки по гражданите, за да ги разпръскват.

Събитията от Тянънмен бяха част от политиката. Властите използваха смъртоносна сила, за да спрат демонстрациите. Те започнаха да преследват и свободата на словото. И успяха да го постигнат заради икономическия растеж – масите усещаха реално подобрение на жизнения си стандарт. Именно върху това стъпва легитимността на комунистическата партия. Дори когато през годините премахва всякакво политическо несъгласие, както вътре в партията, така и извън нея.

Властите твърдят, че този модел премахва краткосрочната нужда от изборен цикъл и така създава необходимата стабилност, за да се планират и изпълняват дългосрочни стратегии. Китайската комунистическа партия управлява в продължение на над 70 години и експертите очертават и еволюцията на китайската авторитарна система.

Китайската народна република се промени в много отношения. И политолозите измислят различни термини, с които да характеризират естеството на китайския авторитаризъм. Някои от тях са консултативен фрагментиран, реактивен и децентрализиран. Всички тези прилагателни сочат към различните нюанси в китайската политическа система свързани с нейната адаптация, реактивност, участие в нея и дори влияние върху политиките, което станало част от системата.