Китайският модел цели да разрасне икономиката, като същевременно подкрепя еднопратийното управление. Но в същото време възникват реални въпроси за това колко дълго може да поддържате този модел на фона на население, което става по-богато, образовано и интегрирано с останалия свят и неговите идеи. Поради това, те започват да настояват за по-добро качество на живот и права.
Същевременно, остава въпросът как един ден Си Дзинпин ще предаде властта си и кога ще се оттегли. Към този момент устойчивостта на китайския модел изглежда несигурна.
"Никога няма да откриете две абсолютно еднакви листа. Така и историята, културата или социалната система на всяка страна е уникална. Всяка държава има своя собствена история, култура и социална система. И няма такава, която превъзхожда останалите", казва президентът на Китай Си Дзинпин.
Уроците на историята са ясни.
Болестите са това, което или водят до упадъка на определени системи или карат хората да ги преосмислят. И когато се случват подобни бедствия, те ви карат да се събудите.
Ако разгледате демокрациите по света, ако погледнете Европа и САЩ взети заедно, те са по-силни от Китай. Ако Западът започне да преразглежда своето управление и започне да говори за важността на свободата и да обсъжда с държави с подобно мислене ценности и демокрация, но същевременно започне да управлява по-ефективно. Те ще се превърнат в много по-конкурентна сила, отколкото съперникът, срещу когото Китай се е изправял до сега.