Когато чуят за дигитални различия, повечето хора се сещат за раса, класа и достъпност на технологии или безжичен интернет. Но сега обръщаме внимание на въпроса дали всъщност хората виждат екрана пред тях. Дали самите страници или приложения са пригодени? Когато се записваме за ваксинация или тест за ковид, дали те са достъпни? И открихме, че поне в началото това не беше така. Натам са насочени и нашите усилия – да направим тези пространства по-достъпни.
Be my eyes е приложение, което свързва хора с увреждания с доброволци и представители на общността, които провеждат видео разговори на живо с тях и им помагат да си включат печката или настроят термостата.
Технологичните гиганти като Microsoft, Apple и Google също предлагат възможности.
Последната версия на софтуера на Apple може да засече дали някой участник от видео разговора използва жестомимичен език и да го открои за останалите.
Google има брайлова азбука, а Microsoft е поставила тактилни пъпчици, които хората да усещат при допир и да използват своя X-Box или да отварят кутии по-лесно.