До преди шест години не знаех почти нищо за виртуалната реалност. Тогава човек на име Уолтър Грийнлийф дойде в лабораторията ми и каза: „Имаме едно нещо наречено виртуална реалност. Вижте го.“
Осъзнах, че виртуалната реалност има невероятната и странна способност да стимулира човешкия мозък и да го накара да повярва в неща, които изглеждат фантастични или невъзможни. Тя може да се използва за забавление, за игри, но също и за укрепване на човешкото здраве и то по начини, които все още продължаваме да откриваме.
Третирали сме чрез виртуална реалност над три хиляди пациента като за остра болка, така и за хронична болка. Представете си например човек, който е бил опериран заради счупена кост или друго и изпитват следоперативна болка. Първата реакция е да посегне към медикаментите, но ние знаем, че имаме цяла аптека в организма си. В тялото ни циркулират естествени опиоиди и ако намерим начин да използваме тези обезболяващи, които се намират в гръбначния мозък, без това да ни кара отново да посягаме към опиоидите, в това ние виждаме възможност. Когато за първи път започнахме да използваме виртуална реалност, установихме, че 80% от пациентите имат полза от нея. Ако разполагах с хапче, с което 80% от хората незабавно започват да се чувстват добре това би било абсолютен хит.
Методът е работещ, няма съмнение. Това се вижда в езика на тялото, вижда се в честотата на дишане, виждате как човекът се отпуска в леглото и кръвното му налягане се понижава, дишането се успокоява, пулсът се забавя. Налице е физиологична реакция, а не просто когнитивна реакция, а физиологична реакция на целия организъм, докато е във виртуална среда.