Дигиталната революция бележи напредък през последните няколко десетилетия, но едва сега преви следващата си крачка и виртуалната реалност е един от ключовите ѝ компоненти. За мен е особено вълнуващо да видя, че сме достигнали момента, когато тази технология на възможностите е станала по-удобна, мощна и достъпна. Но това, което най-много ме вълнува е фактът, че виртуалната реалност се използва, за да се решат някои много трудни проблеми, за които не сме имали ефикасни инструменти. Говоря за неврологичната и когнитивна рехабилитация. Възможността да се улавя движение, да се създават красиви светове, които мотивират потребителя да се справи с трудната задача да се възстанови от мозъчна травма или инсулт.
Виртуалната среда ще ни позволи по един удивителен начин да свържем пациентите не само с клиничната екосистема, но и помежду им. Потребителят може да е в среда с много други потребители, но да присъства анонимно като аватар. Това ни позволява много лесно да създаваме групи за подкрепа, така че за хора, които страдат от някаква зависимост да използваме виртуалната среда не само като средство да ги научим на ситуационна увереност, на умението да отказват и да преодоляват импулсите си и натиска от околните, но и да се свързват с други хора, които имат същите проблеми и да споделят историите си. За човек, който живее в малък гради или се притеснява за личното си пространство възможността да получи подкрепа анонимно и безопасно е много важна.