Виртуалната реалност в помощ на медицината, Част 3

Слагате им очилата, поставяте ги в тази среда, но на много ниско ниво, така че те да се чувстват спокойни, но същевременно знаят, че приближава сблъсък с предизвикателството, което избягват или което ги травмира. След това искате от тях да си спомнят травмата сякаш я преживяват в този момент и да говорят на глас: „Карам по пътя, по посока на Фалуджа и съм в Hummvee. Разговарям с най-добрия си приятел. Изведнъж виждам фигура на пътя, държи мобилен телефон и до колата ни избухва бомба.“

Те започват да говорят за преживяното, но същевременно клиницистът има възможност да моделира виртуалния свят, така че да отразява думите им. Така че, можем в реално време да взривим бомбата. Като го повтаряме и систематично с времето го правим все по-трудно ние им помагаме да се изправят пред емоционалния спомен и да преработят този труден емоционален спомен за травматичното преживяване, по начин, който отслабва основните симптоми на посттравматичния стрес.