За моята област, виртуалната реалност е мечтата на психолога. Да можем да създаваме симулирана среда, да въведем хората в нея, да наблюдаваме тяхната реакция и да им помогнем да реагират по различен начин, за да подкрепим целите на терапията им – това е по същество причината да провеждаме терапията или изследванията на хора.
Удивителното при виртуалната реалност, за разлика от всяка друга аудиовизуална среда създавана някога, е силната емоционална провокативност. Защото мозъкът ни никога не е бил предназначен да живее в две реалности едновременно. Еволюционно това не се е изисквало от нас. Ние просто приемаме реалността, която ни е дадена. Във виртуалната реалност вие усещате, че мозъкът ви вярва, че присъства физически в някакъв друг свят, а това поражда силни емоции.