Има три фундаментални промени при петрола. Първата е като погледнем у дома, в САЩ, където през последното десетилетие производството на петрол в САЩ нарастваше със забележително темпо. Всъщност САЩ през този 10-годишен период осигуряваше 73 процента от общите световни енергийни доставки.
Това просто няма да се повтори. Изкушавам се да кажа никога отново, но наистина няма да се случи отново.
Това ще промени нещата малко. САЩ наистина са имали значително въздействие върху света. Те поставиха ОПЕК+ в отбранителен режим. Все още са в отбранителен режим и мисля че ще останат в отбранителен режим.
И има втори проблем, който според мен е малка смяна на режима, а именно, че ОПЕК наистина процъфтяваше поради способностите на производителите от организацията да кажат, че днес не трябва да се тревожим толкова много. Утре ще бъде нашия ден, защото търсенето ще расте винаги. И доставките ще бъдат наши.
Така че сега предизвикателството е и от двете страни - и от страна на предлагането и от страна на търсенето.
Трябва да започнем с това че имаме нужда правителството да създаде рамка за справянето с климатичните промени.
Правителствата нямаха никаква рамка преди Парижкото споразумение и получиха рамка. Пазарът на облигации просто скочи в сферата на устойчивостта.
Веднага след това Парижкото споразумение каза: "Добре, имаме нужда от три до пет трилиона долара инвестиции."
През 2019 г. пазарът на облигации емитира облигации за устойчивост само на стойност двеста и петдесет млрд долара.
През 2020 беше половин трилион, а тази година сме на път към трилион.
Така че имаме нужда от правителствена рамка, за да получим необходимия ни закон за инфраструктурата.
Имаме нужда от изграждане на инфраструктура за отделяне на въглероден диоксид.
Нуждаем се от изграждане на инфраструктура за получаване на водород от мястото, където се произвежда до там където е необходимо.
Мисля, че това е предизвикателството за декарбонизиране на страната.