Нека съм пределно ясен по два пункта.
Първо, ако тази година основната инфлация при разходите за лично потребление възлезе или надвиши 3%, каквито са и прогнозите, аз бих я счел за нещо повече от „умерено“ надскачане на нашата дългосрочна цел от 2%.
Второ, както винаги, за всяка прогноза са налице рискове и съм убеден, че рисковете за моята прогноза за инфлацията са за повишаването ѝ.
През септември 2020, FOMC въведе, а след това препотвърди, базираните на резултати насоки за прага, които конкретизират три условия, които Комисията очаква да са изпълнени преди да обмисли увеличение на целевата ставка по лихвата по федералните фондове.
Насоките от септември миналата година хармонизира бъдещите насоки в изявлението с новоприетата рамка на политиката.
Ще цитирам изявлението, което посочва, че тези три условия са, цитирам: „условията на трудовия пазар да са достигнали нива отговарящи на оценката на Комисията за максимална заетост, инфлацията да е нараснала до 2% и да е на път умерено да надвиши 2% за известно време.“
Както председателят Пауъл отбеляза миналата седмица, ние определено сме доста далеч от обмислянето на увеличение на лихвите и това категорично не е в обсега на радара ни в момента и ако прогнозата за инфлацията и прогнозата за безработицата, които вече обобщих се окажат реалните резултати нужни за реализацията на инфлацията и безработицата отвъд прогнозния хоризонт, то считам, че трите необходими условия за повишаване на целевия обхват на лихвите по федералните фондове ще бъдат изпълнени до края на 2022.