Пандемията бе най-големият фактор за душевното здраве по две причини.
Първо, всички страдаме и социалната стигма изчезва, защото го знаем.
Второ, вече няма нужда да се преструваме, че всичко е наред и че можем да поемем още.
Прозрачността, честността, реализмът излязоха напред и хората си казаха, че могат да изразят слабост.
Влиянието на пандемията промени мнението за душевното здраве.
Ако някой не е съгласен, нека дойде с мен на който и да е мач на Малката Лига и да наблюдава родителите по седалките и треньорите отстрани.
Това не важи за всеки от тях, но твърде често силата на емоциите на родителите и треньорите е прекомерна.
Цяло поколение млади спортисти израснаха с повече тревога от когато и да било.
Това не е само заради родителите и треньорите.
Социалните медии са голям фактор в повишаването на безпокойството и недостига на сън, както и пристрастяването към телефоните.
Не сме виждали досега толкова тревога и интерес към душевното здраве.