От няколко дни имаме много регулаторни проблеми. Този път има някои сигнали, които показват, че този път е различно.
Например вицепремиерът Хан Дзън каза, че не планират да използват имотите като краткосрочен инструмент, за да подкрепят икономиката.
Освен това Агенцията по жилищно настаняване каза, че местните офиси ще се занимават с големите пикове в цените на жилищата. В градовете, където има такива пикове от тези служители ще се търси отговорност, ако продължават.
Това са два много силни знака, че правителството е сериозно.
Ако погледнем отстрани, ще видим, че ударите по имотния сектор повтарят тези срещу образователния сектор и други частни бизнеси.
Това са едни от най-големите индустрии, които са обвинявани за ръста на неравенството. А именно това е в основата на политиката на Си Дзинпин.
Той иска да се насочи срещу секторите, обвинявани в огромни печалби и създаване на социално неравенство.
Китай досега не успяваше да овладее ръста в цените на имотите отчасти заради инфлационната среда, отчасти защото китайските домакинства използват имотите като инвестиция.
Правителството трябва да постигне доста деликатен баланс заради голямата експозиция на китайската банкова система към имотния сектор. Имотният сектор е 25% от кредитите на банките в Китай.
Така че трябва да се уверят, че няма да предизвикат някакъв системен риск, докато се опитват да овладеят цените на имотите.