Всеки път като говоря със собственик на ресторант слушам оплаквания как не могат да намерят служители.
Първият въпрос е колко плащат.
Вторият е дали по време на локдауна са поддържали връзка със служителите си и дали са все още част от индустрията.
Като разгледаме броя на напускания, който достигна рекордни нива, и броя нови бизнеси, става ясно, че множество хора, които са били заети по време на пандемията, са сформирали нови компании, променили кариерите си, и вече не заемат тези нископлатен позиции, които се запълват трудно в наши дни.
Онзи ден четох материал, в който стана дума за предлагане на пенсионен план на сервитьори и бармани. Смаян съм.
Не знам как се намират бармани, миячи на съдове или сервитьори. Това са трудни работни места.
Дори ако сте умел и работите здраво, компенсацията ви зависи до голяма част от фактори извън ваш контрол като ревютата на ресторанта или самото време. Лошото време държи хората вкъщи. През изминалата година хората решиха да се преквалифицират, да подобрят уменията си и да намерят нови кариери вместо да чакат.
Те не са мързеливи, не събират помощи. Обратното е.
Тези средства им предоставиха възможността да подобрят икономическата си ситуация.