Червените линии в икономиката на САЩ

Standard Oil

Джон Рокфелер бил млад, но предприемчив бизнесмен от бедно семейство, който си проправя път в петролната търговия в Охайо през Гражданската война. До 1870, той и неговите партньори превръщат Standard Oil в най-голямата рафинираща компания в Кливлънд. През следващите години, тази петролна компания се превръща в империя, контролираща около 95% от рафинериите в страната. Рокфелер обединява  производители, рафинерии и търговци в тръст, който през 1906 привлича вниманието на правителството.

Регулаторите завеждат съдебно дело срещу корпорацията Standard Oil по смисъла на антитръстовия закон на Шърмън. Решението е в рамките на 5 години фирмата да продаде основните си холдинги – общо 33 компании. Новите компании се преименуват и ще разпознаете някои от съвременните им имена, сред които са Exxon, Chevron и British Petrolium.

AT&T

Раздробяването формира и телекомуникационната индустрия. През 1974, САЩ съдят AT&T, за да разделят компанията като искат оттегляне на инвестициите от нейната дъщерна фирма Western Electric. По онова време, системата на Bell обслужва около 85% от телефонните линии в страната, а по-голямата част от използваното оборудване се произвежда от  Western Electric.

За да не загуби антитръстовото дело,  AT&T предлага алтернатива – самоинициирано раздробяване. Компанията официално се раздробява през1984. Резултатът? Седем независими регионални холдингови компании или „бебета  Bell”, които дават на потребителите по-голям избор и по-ниски цени за междуградски разговори и телефонни апарати. Появяват се компании като Bell Atlantic, Bell South и US West.

Microsoft

После настъпва най-продължителната монополна война в историята на Съединените щати – антитръстовото дело срещу Microsoft. През 1998. Министерството на правосъдието и главните прокурори на 20 щата съдят Microsoft заради включването на Internet Explorer в пакет с операционната система Windows, което се определя като монополистично.

Правителството обвинява  Microsoft, че затруднява потребителите да инсталират конкурентен софтуер като Netscape на компютрите си. Microsoft губи делото като съдията отсъжда, че компанията е нарушила антитръстовия закон на Шърмън и нарежда Microsoft да раздели компанията на две – от една страна да е операционната система, а от друга поделението за софтуер.

Microsoft обжалва решението и съдът отхвърля решението на първия съдия и това довежда до споразумението между Microsoft и Министерството на правосъдието през 2001. Няма да се налага разделяне на компанията, но тя трябва да сподели компютърния си интерфейс с други компании. 

Microsoft се съгласява да спазва договореността до 2011, като това препятства компанията да подписва договори, с които изключва конкурентите от достъп до новите продукти. Министерството на правосъдието заявява, че тази договорка създава равнопоставеност и отваря път за израстването на Apple и Google, а вече и на новото поколение технологични гиганти.