Снижаването на китайците

Преди няколко дни се навършиха 50 години, откакто държавният съветник по сигурността Хенри Кисинджър пое на своя исторически и таен полет до Китай, за да се срещне с китайския президент Джоу Енлай.

Това бе първата стъпка в отварянето на президента Никсън към Китай.

"Надяваме се сред последиците от пътуването ни, стените, били те физически като тази, или други като идеология и философия, да не разделят повече народите по света", каза Никсън.

През 1971 г. годишният брутен вътрешен продукт на Китай бе под 100 милиарда щатски долара - много под този на САЩ, равняващ се на близо 1,2 трилиона.

Но за тези 50 години Китай увеличи икономиката си над сто пъти.

Сега тя надминава 10 трилиона долара годишно и стана втората най-голяма икономика в света като стремглаво настига САЩ, които са на първо място.

Как са го направили?

По старому - със невъобразимо здрав труд, амбицията на цял народ, и преселване на хора от провинциите към силно урбанизираното крайбрежие.

Но този безспирен ход може да промени посоката си.

През 60-те Тимъти Лийри увещаваше младежта на САЩ да се събурят, да са проактивни и да станат независими.

В наше време огледалната фраза в Китай гласи "танг пинг", или „да се успокоим, да се снижим“.

Движението започна преди 5 години от Луо Хуаджон, 25-годишен работник в завод и се сега се разпространява из китайската младеж.

Уморени от дългите часове, те решават да се отпуснат.

Отказват се от кариерите си и започват да водят тих живот от спестяванията си - и да, понякога с помощ от родителите си.

Както си представяте, този начин на мислене не бе възприет добре от по-старото поколение.

Президентът Си настоява, че борбата е пътят напред.

Правителството затваря онлайн групи, призоваващи хората да се снижат.

Един вестник написа, че "единственият начин да си осигурим щастлив живот е да работим здраво. Отпускането е не само несправедливо, но срамно."

Какъвто и да е изходът от ситуацията, тя показва напредъка на Китай - от живот на издръжка до желанието животът им да не се свежда до стремеж към къща и кола.

И всичко това от израстването на едно поколение и то без броеници и вълшебни гъби.

В онези дни приветствахме революцията.

Но Китай вече премина през своята - нали така?