Гледаме какво става в Америка и Европа с успеха на ваксините. Макар че случаите растат.
Ние сме на около 4 месеца след Европа.
Сигурно през септември-октомври пътуванията в ЮИ Азия ще се подновят.
Първо вътрешните полети, а след това и международните.
Вече ни обещаха, че тези, които са ваксинирани с двете дози ще имат право да пътуват. В Тайланд вече отварят – посочиха дата.
Така че – вече не остана.
Правителствата не са чак толкова виновни, защото имаше проблеми с количеството, качеството и разпространението на ваксините.
Сега тези проблеми се решават.
Не можем да обвиним нито едно правителство, защото просто нямаше предлагане.
Малайзия започна да ваксинира още през февруари, но едва сега има повече ваксинирани. Добре си свършиха работата. Ваксинират по 330 хиляди души на ден.
Трябва да наваксаме.
Най-важното е да се уверим, че има последователност в отварянето. Какво се изисква - от ваксинационните паспорти до правилата за карантина за тези, които не са се ваксинирали. Това е следващия най-важен етап, по който правителствата в тази част от света да се договорят.
Международните ни полети са пренебрежимо малко.
По вътрешни полети летим с 20% от капацитета си.
Вътрешният капацитет ще изпревари нивата от 2019г., защото международните граници няма да са напълно отворени до първото или второто тримесечие.
Направих приблизителни изчисления, че към второто тримесечие на следващата година ще започнем да се връщаме към нивата отпреди пандемията.
Ваксинационните паспорти са извън моя контрол, но според мен са неизбежни. Хората и правителствата ще ги изискват.
Всички, или поне по-възрастните като мен сме израснали с Жълтата книжка – ваксинационния паспорт на ООН. Показвахме го на границата.
Нищо ново. Има нужда от това, за да се успокоят всички.
Ние си направихме наш ваксинационен паспорт в AirAsia, който работи с всякакви системи. Напълно съм уверен в него.