Според мен в Китай не става дума толкова за наказание, колкото за осигуряване на по-голяма степен на регулаторен контрол в технологичния сектор, на който се позволи на расте безконтролно и да процъфтява като в Дивия Запад.
Сега властите се готвят да поставят някои граници на това, което ще приемат. Не искат да убият тези фирми, но искат да овладеят някои прекомерни ръстове.
Това, което се случи с Didi бе съсредоточаването в една компания на няколко различни политики, които се провеждат в Китай в момента.
Една от тях е в областта на сигурността на данните и дигиталното лично пространство. Другата е реформата на капиталовите пазари и отдавнашните усилия да бъдат насърчени националните шампиони – технологичните компании – да се листнат в Китай, а не в чужбина.
Третата е проблемът с разкриването на данните и старият спор с американските регулатори за споделяне на одиторски документи. Тревогите, че всяко решение на този спор би могъл да доведе до разкриване от компании като Didi, от което китайското правителство би се почувствало неудобно.