Не мисля, че има големи поуки от доклада за заетостта в петък. Броят на наетите е по-висок от очакваното, броят на безработните е по-висок от очакваното. Това, което на мен ми направи впечатление е, че участието на трудовия пазар не се е увеличило.
При 25 щата, които постепенно намаляват помощите за безработица, при всичко, което се случва, това дългоочаквано завръщане на хората извън трудовия пазар става реалност по-бавно отколкото се очакваше от мнозина. Това е буреносен облак за бъдещето на предизвиканата от заплатите инфлация.
Водещата цифра – 0.3% растеж при тази инфлация не изглежда толкова зле, но предвид факта, че работниците се завръщат и по-скоро непропорционално ниско платените работници, това задържа стойностите ниски.
Мисля, че те казват нещо, което всички знаят и ни се иска то да е вярно, но не можем да разчитаме, че ще се окаже вярно. Този доклад на комисията се основава на допускането, че планът на Байдън няма да бъде приет, че няма да има удължаване на данъчните отстъпки и не предвижда нищо в случай на извънредна ситуация. Това вероятно е значително подценяване на дефицита, който ще бъде достигнат.
В общи линии той казва, че ние ще сме държава, в която през следващото десетилетие реалните лихви ще са отрицателни, в която бюджетният дефицит ще е близо 5% от БВП и в която дълговото съотношение ще е над 100%. И всичко това ще е устойчиво.
Може и да се окажат прави, но за да бъдат прави ще трябва да са налице прекомерни спрямо инвестициите спестявания или да заемем съществени суми от чужди държави. За мен е иронично да го кажа, но те залагат на секуларната стагнация.
Това носи известни притеснения за инфлацията.