Синият амоняк всъщност е обикновен амоняк, от който е извлечен въглеродния диоксид. Предизвикателството относно доставката е голямо, спрямо конвенционалната инвестиция в петрол и газ. Истинското предизвикателство е в търсенето.
Тези инвестиции ще бъдат направени когато се появи търсене за син амоняк и други нисковъглеродни продукти. Така че това е истинското предизвикателство.
Наблюдавайки пазарите днес и прогнозите, които виждаме за синия амоняк показват, че разрастването на търсенето няма да стане преди 2030г. Няма да има големи обеми от син амоняк прези 2030г. и това се базира на прогнозите на Съвета за водорода и на Международната агенция по енергетика.
Мога да Ви дам представа за инвестициите въз основа на онова, което виждаме на пазара и разбирането ни за нашия бизнес.
Например, проекта за зелен амоняк обявен от NEOM. Те обявиха проект за завод на стойност 5 млрд долара за използване на водород произведен от електролизатор. Това е обществена информация.
Така че това са около 4 млрд долара за около 1 милион тона амоняк без електролизаторите и останалото оборудване.
Приблизително 4 млрд долара за около 1 милион тона амоняк, което е равностойно на около 12 до 15 хиляди барела на ден петрол.
За такава енергийна инвестиция говорим относно декарбонизираните източници на енергия. Наричаме ги амоняк или водород, зелен амоняк.
Проектите със синия амоняк са подобни на тези за природния газ, но с допълнение на извличането на въглерода и тази част варира от порядъка на около милиард долара за всеки милион тона амоняк. Така че това е около една-пета от инвестицията в зелен амоняк.
Цифрите са големи, но дават представа за разликата между капиталовите разходи на проектите със син амоняк, към които сме се насочили и някои от тези със зелен амоняк, които се обявяват по света.