Тайван е един забележителен експеримент по демократизация. Обществото е относително либерално. Един от признаците за това, с което те станаха известни в цял свят е, че са първото място в Азия, което легализира еднополовите бракове.
Тайван е остров с население от около 24 милиона и въпреки това икономиката му е близо до 20-те най-големи в света.
Но този богат и демократичен остров не е признат за държава от Пекин. Китай отдавна смята Тайван за своя отдавна изгубена територия и заплашва да се обедини с него насила.
"Не изключваме употребата на сила", казва президентът на Китай Си Дзинпин.
"Демократичен Тайван и нашето демократично избрано правителство няма да се поддадат на заплахи и сплашване", отвръща президентът на Тайван Цай Ингвен.
Под натиска на Пекин, едва 15 държави в света признават Тайван. През 2016 година те бяха 23, но една много важна страна не е среда тях – САЩ.
САЩ са най-големият съюзник на Тайван, въпреки че не поддържат официални дипломатически отношения с него.
САЩ са най-големият доставчик на оръжие за Тайван, поддържат здрави икономически връзки и е много вероятно да го защитят.
"Ще държим Китай отговорен, за да спазват правилата", заяви американският президент Джо Байдън.
Как Тайван се превърна в един от най-взривоопасните проблеми между двете най-големи супер сили?
До края на 19 век Тайван, който тогава е носел името Фомоса, е преминавал във владение между нидерландски и испански колонизатори, коренното си население и китайски династии. През 1895 китайската династия Цин губи контрола над Тайван от Япония след унизително военно поражение. В следващите 50 години Япония владее Тайван и иска да го превърне в съвременна колония и чрез него да убеди други азиатски страни да се присъединят към японската империя.
Японците повишават стандарта на живот, подобряват образователната и здравната система и изграждат голяма инфраструктура, разказва научният сътрудник в Института Хувър към Станфордския университет Харис Темпълман.
"50 години по-късно Тайван е една от по-развитите части на региона. След Втората световна война Тайван е върнат на тогавашната република Китай. Тогава Китайската република бързо губи гражданската война от Китайската комунистическа партия. Така Тайван попада под контрола на един прогонен режим с много малко ресурси, много бежанци и изключително бедно население, което се бори за оцеляване".
Тайван разчита основно на американска икономическа помощ, но до 60-те години на 20 век почти цялата е спряна, защото американците искат Тайван да развие собствена икономика. Тогава правителството променя стратегията си от политика за замяна на вноса, заменяща вносните с местно произведени стоки, към ориентирана към износ икономика.