Смятам, че от голямо значение е желанието на инвеститорите да знаят, че някой се грижи за техните интереси – работещи семейства, пенсионери, хора с пенсионни планове. Споменахте Акционерните дружества със специална инвестиционна цел или така наречените АДСИЦ. При тях трябва да сме сигурни, че спонсорът зад такова дружество изчерпателно е оповестил намеренията си. Това са скъпи продукти обект на разреждане, тоест в началото спонсорът вима една част от капитала, а после се взима още когато настъпи сливането с частна компания. Те го наричат „излизане от АДСИЦ“, а аз го наричам „целево IPO“.
Именно такива оповестявания гарантират, че инвеститорите на дребно познават съответното оповестяване и са защитени, и никой не ги подвежда. Второ, така те участват също като институционалните инвеститори. много от институционалните инвеститори купуват по-късно, по време на целевото ІРО и то на преференциална цена, а не на цената, която получават дребните инвеститори.
Смятам, че ние трябва да разглеждаме целия пазар. Технологиите много бързо промениха финансите, а някои от правилата са влезли в сила преди 50 години, например това за ефективната собственост. Конгресът е предвидил, че ако притежавате над 5% и имате намерение да придобиете контрол над компанията, трябва да оповестите информацията. Но ви дават срок от 10 дни. Ние можем да го съкратим, технологиите ни позволяват да го съкратим. Нима не трябва целият пазар да знае, ако някой е стъпил на 5-процентната бариера? Трябва да помислим за този тип оповестявания и да спрем обратните изкупувания, базираните на ценни книжа суапове и разреждането на капитала и други проблеми при АДСИЦ.