Любопитното е, че статистиката за безработицата не ни описва пълната картина на пазара на труда.
Доста хора в еврозоната останаха на работа, но същевременно не са разполагали с нещо, което да работят.
Подходът на Европа се различава из основи от този на САЩ.
САЩ дават финансова подкрепа на хората с по-ниски доходи.
В еврозоната има фискална подкрепа, при условие, че служителите запазват работата си.
Следователно заетостта намалява драстично. Около 3 милиона души по-малко на работа, но безработицата нарасна с едва половината от тази цифра.
Така че голяма група хора не са отразени в този процент. И това са обезкуражените работници.
Те са излезли от пазара на труда, но не са продължили да си търсят работа, защото са решили, че не е възможно да си намерят работа в техния сектор. Така те спират да търсят и се заемат с нещо друго.
Започват да учат, излизат в пенсия или правят някакъв друг избор.
Тоест на пазара на труда има значително по-голям дял безработица, който може да се прояви, когато икономиките отворят.
Когато това се случи ще видите, че всъщност има доста предлагане на труд.
Това ще разсее тревогите, че свободните позиции не могат да бъдат запълнени.
Но тази тревога не стига до нивата на САЩ. Ситуацията е съвсем различна.
Отгоре на всичко икономическите щети за еврозоната са двойно повече от тези в САЩ.
Така че не може да се направи сравнение едно към едно.
Затова е много важно да се говори по този въпрос.
Марк току-що спомена, че разпространението на инфлационните очаквания е опасно. Затова е толкова важно да продължим да говорим за това, че не само вида на подкрепата, но и количеството щети и отговорът в еврозоната се различават фундаментално от САЩ.